Бълѐн-Съ̀рб

◀ Бъилѐщ

●

Каломфирѐщ ▶

---

Селска улица през есента (Валентина Васева, 30.10.1993)

Селото е разположено на пътя от Букурещ за Търговище. Българите са се заселили на това място около 1830 г. През 1838 г. там живеят по едни данни 128, а по други – 88 български семейства (Trifonescu, G. 1973: 44; Velichi, C. N. 1965: 112). Г. Вайганд включва селото в атласа си като селище с българско население (Weigand, G. 1909: к. 67). През 1930 г. в селото живеят 2299 души българи, които се занимават с градинарство. Стоян Романски намира през 1908 г. около 320 къщи с 395 български семейства. Преселници от селото има в гр. Търговище (около 200 къщи по данни от началото на ХХ в.) и в съседното село Комишан (двадесетина семейства). По време на анкетата през 1968 г. в селото живеят около 1000 български семейства, които много добре пазят своя диалект. Диалектът е изследван от Стойков, С. 1970. Погребалните обичаи се анализират от Васева, В. 2001. Текстове от Бълен-Сърб, описващи сватбените обичаи, са публикувани в Младенов, М. 1994.

Младенов, М. С. 1993: 35

Бълѐн-Съ̀рб, Дъ̀мбовица (Băléni-Sấrbi, Dấmboviţa),

44.823° N, 25.643° E

Бѝла, Бълѐн-Съ̀рб, Дръгинѐщ, Каломфирѐщ, Корлътѐщ, Ликурѝчу, Пу̀нтя де Грѐч, Спътърѐй, Стоенѐщ, Търго̀вище, Удѐн

Цеко Семьон Ганов (71, м)
Димитър Цеко (58, м) 2 класа
Димитър Цеко младши (27, м)
Флорика Трифонова (38, ж)
Митко И. Георге (24, м)
Ница Темаря (14, м) седмокласник по време на анкетата

Стойко Стойков (1912-1969)
Максим Сл. Младенов (1930-1992)
Георге Болокан (1925-2000)