Бѝла

◀ Бребѐн-Съ̀рб

●

Бъилѐщ ▶

---

Ул. „Плопилор“ (Марта Ивайлова, 27.09.2012)

Селото се споменава във връзка с български преселници през 1806–1814 г. с по-старото си име Била Чолану (Roman, L. 1984: 142), а в регистър на населението, изготвен от румънските власти през 1838 г., в него са отбелязани 43 семейства „сърби“ (Velichi, C. N. 1965: 114). Г. Вайганд посещава селото през 1898 г. и отбелязва, че българските му жители са около 600 души и че една част от тях са дошли от България през 1822 г., а други са бесарабски българи, спрели в селото на път за България и останали там (Weigand, G. 1900: 118). По-късно той включва селото в атласа си като селище с българско население (Weigand, G. 1909: к. 67). Ст. Романски определя населението на селото като западнобългарско (Романски, С. 1914: 24). Стари хора разказват при анкетата през 1975 г., че прадедите им са от Бяла Слатина.

Младенов, М. С. 1993: 33

Бѝла, Джу̀рджу (Bíla, Giúrgiu),

44.167° N, 25.85° E

Bila Ciolanu, Била Чолану, Sârbii ot Ciolanu, Сърби от Чолану, Sârbii (Ciolanu), Сърби (Чолану)

Бѝла, Бълѐн-Съ̀рб, Дръгинѐщ, Каломфирѐщ, Корлътѐщ, Ликурѝчу, Пу̀нтя де Грѐч, Спътърѐй, Стоенѐщ, Търго̀вище, Удѐн

Петра Марище (74, ж)
Раду Мануил (75, м) занаятчийско училище
Виктор Бълаше (31, м) малко ходил на училище

Максим Сл. Младенов (1930-1992)
Кристиан Йонеску (1943-)
Думитру Завера (1932-)