Чокънѐщ

◀ Кя̀жна

●

Чо̀пля ▶

---

На ъгъла на ул. „Васкулуй“ и „Принчипала“ (М. Ивайлова, 26.9.12)

Български преселници се настаняват в селото с през 1806–1814 и 1828–1834 г. (Roman, L. 1984: 136). По данни от различни източници през 1828 г. пристигат 45 семейства от Ситово, Силистренско, през 1834 г. в селото има общо 81 семейства (329 дущи), преселници от Айдемир, Татарица, Ситово и Сребърна, Силистренско (Романски, С. 1930: 31, 413–416). Документ, осветляващ конфликт във връзка с плащането на данъци наскоро след заселването, е публикуван у Романски, С. 1930: 299–301 и Младенов, М., Б. Нягулов, Н. Жечев 1994: 37–38. Регистър на населението, изготвен от румънските власти през 1838 г., отбелязва присъствието там на 115 семейства „сърби“ (Velichi, C. N. 1965: 113). Българите от Чокънещ взимат активно участие в революцията от 1848 г. (Velichi, C. N. 1971: 260). Една част от жителите се изселват през 1892–1893 г. в съседното село Андолина. Вж. също така Милетич, Л. 1903: 28; Романски, С. 1918: 250. Текстове от това село, описващи сватбените обичаи, са публикувани в Младенов, М. 1994. За историята на селото и обичаите вж. Гарнизов, В. 1994.

Младенов, М. С. 1993: 46

Чокънѐщ, Кълъра̀ш (Ciocănéşti, Călăráşi),

44.2° N, 27.083° E

Ciocăneşti-Sârbi, Чокънещ-Сърб

Афума̀ц, Ва̀ля Дра̀гулуй, Въръ̀щ, Йепурѐщ, Киселѐту, Кя̀жна, Милошѐщ, Мънъстѝря, Плътърѐщ, Хота̀реле, Ча̀ку, Чокънѐщ

Роман Думитру (53, м) 4 класа
Вида Георге Тудоран (80, ж)

Максим Сл. Младенов (1930-1992)
Миле Томич (1938-)