Ча̀ку

◀ Караванѐц

●

Киселѐту ▶

---

Църквата „Св. Петър и Павел“ (Марта Ивайлова 26.09.2012)

Селото е основано през 1828 г. от бежанци българи от гребенските села в Силистренско. През 1828 г. се отбелязва присъствието на 45 български семейства в селото, а през 1834 г. – на 43 семейства данъкоплатци (Милетич, Л. 1902: 161; Милетич, Л. 1903: 28; Roman, L. 1984: 135; Velichi, C. N. 1965: 70, 92; Велики, К. Н., В. Трайков 1980: 395, 398). Документ, осветляващ конфликт във връзка с плащането на данъци по време на заселването, е публикуван у Романски, С. 1930: 54–55 и Младенов, М., Б. Нягулов, Н. Жечев 1994: 23–24. Вайганд намира в селото през 1899 г. около 1500 български жители (Weigand, G. 1900: 119) и го включва в атласа си като селище с българско население (Weigand, G. 1909: к. 67). По време на анкетата през 1972 г. там има 50–60 български семейства, но български език говорят само най-възрастните и то доста малко. Текстове от това село, описващи сватбените обичаи, са публикувани в Младенов, М. 1994. За историята на селото и обичаите вж. Гарнизов, В. 1994. В Косев, Д., В. Дикулеску, В. Паскалева 1965 и Kosev, D., V. Paskaleva, Vl. Diculescu 1971 името на селото е дадено като Клокул, което изглежда се дължи на неправилно разчитане на написан на ръка архивен документ, срв. Clocul – Ceacul.

Младенов, М. С. 1993: 46

Ча̀ку, Кълъра̀ш (Ceácu, Călăráşi),

44.263° N, 27.263° E

Афума̀ц, Ва̀ля Дра̀гулуй, Въръ̀щ, Йепурѐщ, Киселѐту, Кя̀жна, Милошѐщ, Мънъстѝря, Плътърѐщ, Хота̀реле, Ча̀ку, Чокънѐщ

Аника Добре (71, ж)
Васил (?, м)

Максим Сл. Младенов (1930-1992)
Миле Томич (1938-)
Йоан Чоча (?)