Въръ̀щ

◀ Ва̀ля Дра̀гулуй

●

Търсене ▶

---

На главната улица (Марта Ивайлова, 27.09.2012)

Селото се споменава във връзка с български преселници през 1806–1814 и 1828–1834 г. (Roman, L. 1984: 138). Броят на българските семейства там през 1831 г. е 31 (Велики, К. Н., В. Трайков 1980: 248), а според регистър на населението, изготвен от румънските власти през 1838 г. , те са 43 във Въръщ-Сърб и 44 във Въръщ-Бъженар (Velichi, C. N. 1965: 113). В селото живеят преселници от Хърсово, Разградско, които са дошли по различно време: някои през 1812 г., а други през 1832 г. (Милетич, Л. 1902: 138; Жечев, Н. 1983: 56; Младенов, М., Б. Нягулов, Н. Жечев 1994: 229). Българите от Въръщ взимат активно участие в революцията от 1848 г. (Velichi, C. N. 1971: 259, 275). При посещението си през 1899 г. Г. Вайганд установява, че една трета от жителите са българи (Weigand, G. 1900: 119). За погребалните обичаи вж. Васева, В. 2001. За народната култура в края на ХХ в. вж. Васева, В. 2011. За българския характер на селото през 1942 г., вж. Младенов, М., Б. Нягулов, Н. Жечев 1994: 338.

Младенов, М. С. 1993: 35

Въръ̀щ, Джу̀рджу (Vărắşti, Giúrgiu),

44.239° N, 26.248° E

Vărăştii-Sârbi, Въръщи-Сърб, Vărăştii-Băjenari, Въръщи-Бъженар

Афума̀ц, Ва̀ля Дра̀гулуй, Въръ̀щ, Йепурѐщ, Киселѐту, Кя̀жна, Милошѐщ, Мънъстѝря, Плътърѐщ, Хота̀реле, Ча̀ку, Чокънѐщ

Елена Геля (9, ж) третокласничка по време на анкетата
Фоника Кристя (10, ж) четвъртокласничка по време на анкетата
Сава (75, ж)
Йонел Александру (16, м)
Мария Андрей (13, ж) седмокласничка по време на анкетата
Николина Лене (41, ж)
Стефан Стою (49, м)
Неизвестен (?, ?)

Кирил Димчев (1935-)
Йон Робчук (?)
Корнелиу Регуш (1940-2002)