Урзику̀ца

◀ Удѐн

●

Влъдѝла ▶

---

Селски къщи (Марта Ивайлова, 28.09.2012)

Селото се споменава във връзка с българската преселническа вълна от 1806–1814 г. под името Урзикуцъ де Жос (Roman, L. 1984: 134). По данни от 1830 г. в селото има само две български семейства (Романски, С. 1930: 100), а в регистър на населението, изготвен от румънските власти през 1838 г., вече се документира присъствието на 152 семейства „сърби“ (Velichi, C. N. 1965: 111). Г. Вайганд посещава селото през 1898 г. и отбелязва, че цялото му население е българско (Weigand, G. 1900: 117). По-късно той го включва в атласа си като селище с българско население (Weigand, G. 1909: к. 67). По време на анкетата през 1969 г. половината от населението на селото, по това време около 2000 души, е българско. Доскоро преди това смесените бракове с околното румънско население са били рядкост. Старите хора споменават роднински връзки на жителите с конкретни села в Ломско, Оряховско и Монтанско. Езиковите данни обаче навеждат на мисълта, че повечето преселници са били от по-западни български територии. Вж. за диалекта и Младенова, Д. 2007. Текстове от Урзикуца, описващи сватбените обичаи, са публикувани в Младенов, М. 1994.

Младенов, М. С. 1993: 45

Урзику̀ца, До̀лж (Urzicúţa, Dólj),

44.012° N, 23.54° E

Urzicuţa de Jos, Урзикуца де Жос

Поя̀на Ма̀ре, Урзику̀ца

Александре Илиов (63, м) 5 класа
Флорика Игнат (68, ж) не е ходила на училище
Флоря И. Въкъреску (76, м) 3 класа
Мита Танчу (83, ж) не е ходила на училище

Максим Сл. Младенов (1930-1992)
Георге Болокан (1925-2000)