Търго̀вище

◀ Стоенѐщ

●

Търна̀ва ▶

---

Баба Елена пред дома си (Марина Михайлова, 20.7.2012)

Така наречената „сръбска“ махала на гр. Търговище е известна от 1810 г. В града има и по-отдавнашни преселници: отпреди 1739 г. и от 1793–1806 г. (Врабие, Э. 1963: 199; Roman, L. 1984: 133–134). Регистър на населението, изготвен от румънските власти през 1838 г., отбелязва присъствието там на 57 семейства „сърби“ (Velichi, C. N. 1965: 112). Запазени са документи за дейността на български търговци в града (Kosev, D., V. Paskaleva, Vl. Diculescu 1971: 325). През 1851 г. много българи се преселват от Бълен-Сърб в югоизточните покрайнини на Търговище (днес квартал Матей Басараб) и купуват имоти по течението на р. Яломица (Trifonescu, G. 1973: 27). Г. Вайганд включва града в атласа си като селище с българско население (Weigand, G. 1909: к. 67). Както при посещението на Ст. Романски, така и по време на анкетата през 1969 г. основен поминък на българите е градинарството, което допринася те да пазят обичаите и езика си. Краеведски материали за българите в Търговище вж. в Grasu, S. 2000; Tufeanu, M. 2006; Нягулов, Б. 2007.

Младенов, М. С. 1993: 45

Търго̀вище, Дъ̀мбовица (Târgóvişte, Dấmboviţa),

44.924° N, 25.457° E

Бѝла, Бълѐн-Съ̀рб, Дръгинѐщ, Каломфирѐщ, Корлътѐщ, Ликурѝчу, Пу̀нтя де Грѐч, Спътърѐй, Стоенѐщ, Търго̀вище, Удѐн

Тудора Цоку (?, ж)
Думитру Дику (77, м)
Думитру (14, м) осмокласник по време на анкетата
Думитру Петре (50, м)
Флоря А. Тоадер (64, м)
Харалампе (?, м)
Иван Илия Сетку (?, м)
Марин Цоку (?, м)
Неизвестен (?, ?)

Георге Болокан (1925-2000)
Вирджил Нестореску (1929-)