Стоенѐщ

◀ Спътърѐй

●

Търго̀вище ▶

---

Насред село (Марта Ивайлова, 29.09.2012)

Български преселници се настаняват в селото през 1806–1814 и 1828–1834 г. (Roman, L. 1984: 140). Регистър на населението, изготвен от румънските власти през 1838 г. , отбелязва присъствието там на 60 семейства „сърби“ (Velichi, C. N. 1965: 112). Българите от Стоенещ взимат активно участие в революцията от 1848 г. (Velichi, C. N. 1971: 258). Г. Вайганд преценява при посещението си през 1898 г., че около две трети от населението е българско, и по-късно включва селото в атласа си като селище с българско население (Weigand, G. 1900: 117; Weigand, G. 1909: к. 67). По сведения от различни източници българското население произхожда от селищата около Бяла Слатина; Сираково, Белослатинско; Крушовене Ставерци и Хърлец, Оряховско; Долни Дъбник, Махалата и Славовица, Плевенско (Романски, С. 1935: 84; Младенов, М. С. 1993: 44). По време на анкетата през 1969 г. в селото живеят около 300 семейства. Текстове от това село, описващи сватбените обичаи, са публикувани в Младенов, М. 1994.

Младенов, М. С. 1993: 44-45

Стоенѐщ, О̀лт (Stoenéşti, Ólt),

44.107° N, 24.498° E

Бѝла, Бълѐн-Съ̀рб, Дръгинѐщ, Каломфирѐщ, Корлътѐщ, Ликурѝчу, Пу̀нтя де Грѐч, Спътърѐй, Стоенѐщ, Търго̀вище, Удѐн

Марин Наку (59, м) 5 класа
Стерие Наку (62, м) 3 класа
Неизвестен (?, ?)

Максим Сл. Младенов (1930-1992)
Георге Болокан (1925-2000)