Спътърѐй

◀ Пу̀нтя де Грѐч

●

Стоенѐщ ▶

---

Църквата и гробището (Марта Ивайлова, 29.09.2012)

Заселването със западнобългарско население (и по-конкретно от Ореховица и Славовица, Плевенско) е ставало на вълни, например има данни за 1810, 1828 и 1829 г. (Roman, L. 1984: 142; Velichi, C. N. 1965: 107; Велики, К. Н., В. Трайков 1980: 275). Регистър на населението, изготвен от румънските власти през 1838 г., отбелязва присъствието на 29 семейства „сърби“ (Velichi, C. N. 1965: 114). В края на XIX в. в селото има 1137 жители, повечето българи, които пазят езика и обичаите си (Georgescu, P. 1897: 235). Г. Вайганд посещава селото през 1898 г. (Weigand, G. 1900: 118) и го включва в атласа си като селище с българско население (Weigand, G. 1909: к. 67). Ст. Романски намира през 1908 г. около 300 къщи в селото, предимно български.

Младенов, М. С. 1993: 44

Спътърѐй, Телѐорман (Spătăréi, Teléorman),

43.889° N, 25.132° E

Бѝла, Бълѐн-Съ̀рб, Дръгинѐщ, Каломфирѐщ, Корлътѐщ, Ликурѝчу, Пу̀нтя де Грѐч, Спътърѐй, Стоенѐщ, Търго̀вище, Удѐн

Тина Стелияна Дугяну (79, ж)

Максим Сл. Младенов (1930-1992)
Кристиан Йонеску (1943-)