Попѐщ-Леордѐн

◀ Поя̀на Ма̀ре

●

Пу̀нтя де Грѐч ▶

---

Изглед към гробището (Валентина Васева, 2009)

Това се две села, обединени в едно: Попещ-Павликен, известно и под старо име Кондурату, и Леорден-Сърб, което по-рано се е наричало Кула и е било на друго място. Селата са известни отпреди 1739 г. (Roman, L. 1984: 136, 137). Населението се състои от българи-католици. Спиридон Палаузов се отзовава за Попещ като за голямо и богато селище, населено от българи-павликяни (Палаузов, С. Н. 1859: 19–20; Младенов, М., Б. Нягулов, Н. Жечев 1994: 78). За заселването в различни източници се дават различни сведения. Според едни източници жителите са дошли от Банат, според други – от България, след престой в Чопля (Alessandrescu, C. 1892: 316–317; Петрович, Е., Е. Врабие 1963: 110–111). Имат роднини в с. Винга (Банат). Потеклото на някои родове се води от Трънчовица, Никополско, Белене и Лъжене (днес Малчика), Свищовско. Регистър на населението, изготвен от румънските власти през 1838 г., отбелязва, че в Леорден живеят 12 семейства „сърби“, а в Попещ (Кондурату) – 70 (Velichi, C. N. 1965: 113). Българите от Попещ-Леорден взимат дейно участие в революцията от 1848 г. (Velichi, C. N. 1971: 259). Вайганд посещава Попещ и Леорден-Сърб през 1899 г. (Weigand, G. 1900: 119) и ги включва в атласа си като селища с българско население (Weigand, G. 1909: к. 67). През 1906 г. Ст. Романски намира 254 български семейства в Попещ, потомци на преселници от 1828 г. от Ореш, Свищовско (Жечев, Н. 1983: 55; Младенов, М., Б. Нягулов, Н. Жечев 1994: 228). Вж. подробно за историята на селото Dulciu, D. T. 2001; Doboş, D. 2008; за културната идентичност на жителите в наше време Vaseva, V. 2008, Lyubenova, M. 2008, Гарнизов, В. 1994, Васева, В. 2000; за говора на селото Петрович, Е., Е. Врабие 1963, Петрович, Е., Е. Врабие 1965; за връзките със село Драгомирово, Свищовско Ganeva-Raicheva, V. 2008; за погребалните обичаи Васева, В. 2001; за народната култура в края на ХХ в. вж. Васева, В. 2011, Грънчарова, Е. 2008. Документ относно проблеми във връзка с назначаването на свещеник в селото през 1925 г. е публикуван в Младенов, М., Б. Нягулов, Н. Жечев 1994: 263. За впечатленията на чиновник от българското посолство, посетил селото през 1942 г., вж. Младенов, М., Б. Нягулов, Н. Жечев 1994: 337.

Младенов, М. С. 1993: 42-43

Попѐщ-Леордѐн, Ѝлфов (Popéşti-Leordéni, Ílfov),

44.381° N, 26.152° E

Leordeni-Sârbi, Леорден-Сърб, Popeşti-Pavlicheni, Попещ-Павликен, Conduratu, Кондурату, Cula, Кула

Попѐщ-Леордѐн, Чо̀пля

Ана Йозу (11, ж) четвъртокласничка по време на анкетата
Ана Рафаелу (?, ж) третокласничка по време на анкетата
Дуча Финку (?, ж)
Екатерина Маня (35, ж)
Йон Марку (10, м) третокласник по време на анкетата
Иван Костя (10, м) третокласник по време на анкетата
Иванка Петре (12, ж)
Катерина Маре (35, ж)
Мария Бана (?, ж)
Мария Катерина (?, ж)
Маргарита Парапуш (9, ж) третокласничка по време на анкетата
Наталия Стойка (11, ж) четвъртокласничка по време на анкетата
Павел Ръуц (64, м)
Питар Тома (?, м)
Неизвестен (?, ?)
Розика Григоре (11, ж) четвъртокласничка по време на анкетата

Георге Болокан (1925-2000)
Олимпия Гуцу (1936-)
Вирджил Нестореску (1929-)