Плътърѐщ

◀ Мъгурѐле

●

Поя̀на Ма̀ре ▶

---

Баба Дана пред къщи (Марта Ивайлова, 27.09.2012)

По време на анкетата през 1974 г. се установява, че над 80% от жителите са българи, но твърде малко знаят български. Българското население датира от 1806–1814 и 1828–1834 г. (Roman, L. 1984: 138). Заселило се е на няколко етапа: например, 29 семейства с общо 89 души се заселват през 1828 г., 25 семейства – през 1830 г., 8 семейства (26 души) от Разград – през 1834 г. (Велики, К. Н., В. Трайков 1980: 158, 244; (Романски, С. 1930: 432). Регистър на населението, изготвен от румънските власти през 1838 г., отбелязва, че там живеят 70 семейства „сърби“ (Velichi, C. N. 1965: 113). В края на XIX в. селото има 890 жители, предимно българи, пазещи своите традиции, с основен поминък земеделие и строителство. Твърди се, че българите живеят на това място от средата на XIV в. (Alessandrescu, C. 1892: 307–308). Г. Вайганд включва селото в атласа си като селище с българско население (Weigand, G. 1909: к. 67).

Младенов, М. С. 1993: 42

Плътърѐщ, Кълъра̀ш (Plătăréşti, Călăráşi),

44.357° N, 26.365° E

Афума̀ц, Ва̀ля Дра̀гулуй, Въръ̀щ, Йепурѐщ, Киселѐту, Кя̀жна, Милошѐщ, Мънъстѝря, Плътърѐщ, Хота̀реле, Ча̀ку, Чокънѐщ

Жоица Черня (66, ж) една година ходила на училище
Петра Кристаке (80, ж)
Неизвестен (?, ?)
Руса (?, ж)

Максим Сл. Младенов (1930-1992)
Миле Томич (1938-)