Мънъстѝря

◀ Милошѐщ

●

Мъгурѐле ▶

---

Ул. „Олтеница“ (Марта Ивайлова, 26.09.2012)

Още през 1769–1774 г. български преселници се настаняват в селото, известно в различни периоди и под имената Сърб и Корнъцелу (Roman, L. 1984: 137). Населението му е било 219 души през 1831 г. (Велики, К. Н., В. Трайков 1980: 261). Документ, осветляващ конфликт във връзка с плащането на данъци наскоро след заселването, е публикуван у Романски, С. 1930: 299–301 и Младенов, М., Б. Нягулов, Н. Жечев 1994: 37–38. Българите от Мънъстиря взимат активно участие в революцията от 1848 г. (Velichi, C. N. 1971: 260). Вайганд посещава селото през 1899 г. и съобщава, че населението му е наполовина българско (Weigand, G. 1900: 119) и го включва го в атласа си като селище с българско население (Weigand, G. 1909: к. 67). През 1972 г. в селото живеят общо около 300 семейства, българи и румънци, и само най-старите хора все още говорят български. Текстове от Мънъстиря, описващи сватбените обичаи, са публикувани в Младенов, М. 1994.

Младенов, М. С. 1993: 41-42

Мънъстѝря, Кълъра̀ш (Mânăstírea, Călăráşi),

44.215° N, 26.901° E

Sârbii, Сърби, Cornăţelu, Корнъцелу

Афума̀ц, Ва̀ля Дра̀гулуй, Въръ̀щ, Йепурѐщ, Киселѐту, Кя̀жна, Милошѐщ, Мънъстѝря, Плътърѐщ, Хота̀реле, Ча̀ку, Чокънѐщ

Пейка (79, ж)
Никола Великов (79, м) 5 класа
Жената на Никола Великов (?, ж)

Максим Сл. Младенов (1930-1992)
Миле Томич (1938-)