Кя̀жна

◀ Киселѐту

●

Чокънѐщ ▶

---

„Св. Петър и Павел“ и „Св. Николай“ (Марина Михайлова, 14.7.12)

Селото е заобиколено от други села, в които също има или е имало българско население. Тук живеят преселници от русенските села Щръклево и Черна вода (днес заличено, тъй като всичките му жители са се изселили в Румъния), а също и от Сливенско и/или Карнобатско, придошли през 1806–1814 и 1828–1834 г. (Иречек, К. 1891: 508; Жечев, Н. 1983: 55; Младенов, М., Б. Нягулов, Н. Жечев 1994: 227;Roman, L. 1984: 138). Регистър на населението, изготвен от румънските власти през 1838 г., отбелязва присъствието там на 125 семейства „сърби“ (Velichi, C. N. 1965: 113). В края на XIX в. основен поминък на населението – 1138 души българи, които добре пазят носията, езика и обичаите си – са земеделието и скотовъдството (Alessandrescu, C. 1892: 114–115). Подобен брой на населението сочи дава и Г. Вайганд, посетил селото през 1899 г. (Weigand, G. 1900: 119). По-късно той го включва в атласа си като селище с българско население (Weigand, G. 1909: к. 67). По-подробни сведения относно заселването, старата църква, говора и фолклора на Кяжна вж. в Iuffu, Z. 1963; Iuffu, Zl. 1973; Юфу, З. 1974; Юфу, З. 1991; Юфу, З. 1994. За впечатленията на чиновник от българското посолство, посетил селото през 1942 г., вж. Младенов, М., Б. Нягулов, Н. Жечев 1994: 339.

Младенов, М. С. 1993: 40-41

Кя̀жна, Ѝлфов (Chiájna, Ílfov),

44.46° N, 25.975° E

Афума̀ц, Ва̀ля Дра̀гулуй, Въръ̀щ, Йепурѐщ, Киселѐту, Кя̀жна, Милошѐщ, Мънъстѝря, Плътърѐщ, Хота̀реле, Ча̀ку, Чокънѐщ

Неизвестен (?, ж)
Григоре Иван (?, м)
Мариана Андреску (?, ж) ученичка по време на анкетата
Петруца Жеку (14, м)
Петрица Жигу (14, м) осмокласник по време на анкетата
Петре Офицеру (14, м) осмокласник по време на анкетата
Марин Тренчу (?, м)
Марин Трейкю (63, м)
Петрица Трайчу (61, м)

Олимпия Гуцу (1936-)
Корнелиу Регуш (1940-2002)