Крънджѐн

◀ Котя̀на

●

Дръгинѐщ ▶

---

Уличка (Марта Ивайлова, 29.09.2012)

По-старото име на селото е Балта Лунгъ , название, което по-късно се отнася само към една махала в селото. Български преселници се настаняват през 1806–1814 и 1828–1834 г. (Roman, L. 1984: 139), а в регистър на населението, изготвен от румънските власти през 1838 г., вече се отбелязва присъствието на 55 семейства „сърби“ (Velichi, C. N. 1965: 113). Местната устна традиция свързва някои от бежанците, основали селото, със с. Пордим, Плевенско, но езиковите данни не подкрепят тази връзка. До края на XIX в. българите малко са общували с румънските си съседи и са пазели своя език, носия и обичаи. Задължителната военна служба, въведена по това време, допринася за ускоряването на темповете на асимилация (Georgescu, P. 1897: 79; Lahovari, G. I., C. I. Bratianu, G. Tocilescu 1898-1902, 2: 778). Г. Вайганд включва селото в атласа си като селище с българско население (Weigand, G. 1909: к. 67). Текстове от Крънджен, описващи сватбените обичаи, са публикувани в Младенов, М. 1994.

Младенов, М. С. 1993: 39-40

Крънджѐн, Телѐорман (Crângéni, Teléorman),

44.022° N, 24.799° E

Balta Lungă, Балта Лунга, Crăceni, Кръчен

Атърна̀ц, Влъдѝла, Крънджѐн

Марин Бамбов (71, м) неграмотен; не е ходил на училище
Мария Цеко (77, ж)

Стойко Стойков (1912-1969)
Максим Сл. Младенов (1930-1992)
Георге Болокан (1925-2000)