Корлътѐщ

◀ Чо̀пля

●

Котя̀на ▶

---

Ул. „Раду Чел Маре“ (Марта Ивайлова, 29.09.2012)

Селото е част от село Чезиен, поради което понякога бива наричано Чезиен-Сърб. Основано е във връзка с преселническата вълна през 1806–1814 г. (Roman, L. 1984: 140). Регистър на населението, изготвен от румънските власти през 1838 г., отбелязва присъствието там на 44 семейства „сърби“ (Velichi, C. N. 1965: 112). Българите от Корлътещ взимат активно участие в революцията от 1848 г. (Velichi, C. N. 1971: 258). Селото е посетено от Г. Вайганд през 1898 г. (Weigand, G. 1900: 117) и е включено го в атласа му като селище с българско население (Weigand, G. 1909: к. 67). В началото на ХХ в. в него има 93 семейства (440 души). Населението е дошло от Оряховско (Романски, С. 1935: 79–82). Има и преселници от близкото село Фръсинет. Някои семейства се изселват от Корлътещ в Траян. При анкетата през 1970 г. се установява, че в селото живеят около 180 семейства, почти всички българи, но в процес на усилено смесване с румънско население. Текстове от това село, описващи сватбените обичаи, са публикувани в Младенов, М. 1994.

Младенов, М. С. 1993: 39

Корлътѐщ, О̀лт (Corlătéşti, Ólt),

44.185° N, 24.246° E

Corlăteşti-Sârbi, Корлътещ-Сърб, Cezieni-Sârbi, Чезиен-Сърб

Бѝла, Бълѐн-Съ̀рб, Дръгинѐщ, Каломфирѐщ, Корлътѐщ, Ликурѝчу, Пу̀нтя де Грѐч, Спътърѐй, Стоенѐщ, Търго̀вище, Удѐн

Георге Младин (71, м) 4 класа
Илия Младин (34, м) 4 класа

Максим Сл. Младенов (1930-1992)
Вирджил Нестореску (1929-)