Киселѐту

◀ Ча̀ку

●

Кя̀жна ▶

---

Ул. „Кълъраш“ (Марта Ивайлова, 26.09.2012)

През 1972 г. в селото има около 600 къщи, повечето български. Селото е известно още от втората половина на XVIII в. Български преселници се настаняват в него на две вълни: през 1769–1774 и 1828–1834 г. (Roman, L. 1984: 138). По данни от 1834 г. 65 семейства (общо 255 души) са се преселили тука през 1828 г. от Силистренско (Романски, С. 1930: 406–408). Регистър на населението, изготвен от румънските власти през 1838 г., отбелязва присъствието там на 97 семейства „сърби“ (Velichi, C. N. 1965: 113). Българите от Киселету взимат активно участие в революцията от 1848 г. (Velichi, C. N. 1971: 259, 260, 275–276, 277). В края на XIX в. броят на населението е 2400 души, повечето „сърби“-градинари (Alessandrescu, C. 1892: 116; Lahovari, G. I., C. I. Bratianu, G. Tocilescu 1898-1902 2: 389). При посещението си през 1899 г. Вайганд намира в селото, което му е познато под името Chiselet-Sârbi, над 2000 български жители (Weigand, G. 1900: 119). Текстове от това село, описващи сватбените обичаи, са публикувани в Младенов, М. 1994.

Младенов, М. С. 1993: 39

Киселѐту, Кълъра̀ш (Chiselétu, Călăráşi),

44.171° N, 26.853° E

Chiseletul-Sârbi, Киселетул-Сърб, Cheselet, Кеселет, Străinii ot Chisilet, Стръини от Кисилет, Fundu, Фунду

Афума̀ц, Ва̀ля Дра̀гулуй, Въръ̀щ, Йепурѐщ, Киселѐту, Кя̀жна, Милошѐщ, Мънъстѝря, Плътърѐщ, Хота̀реле, Ча̀ку, Чокънѐщ

Дъщеря на Яна Влашчану (?, ж)
Пъун Тудоран (79, м)
Яна Влашчану (74, ж)

Максим Сл. Младенов (1930-1992)
Миле Томич (1938-)