Караванѐц

◀ Каломфирѐщ

●

Ча̀ку ▶

---

Общ изглед (www.panoramio.com/photo/64653311, 09.01.12)

Българско население идва в селото на две вълни (през 1806–1814 и 1828–1834 г.) от Оряховско или, по други данни, от Плевенско (Roman, L. 1984: 139; Младенов, М., Б. Нягулов, Н. Жечев 1994: 247). В регистъра от 1838 г. са отбелязани 51 семейства „сърби“ (Velichi, C. N. 1965: 71, 113; Младенов, М. С. 1993: 23). В края на XIX век се посочва, че селото има 1078 жители, повечето по произход българи (Lahovari, G. I., C. I. Bratianu, G. Tocilescu 1898-1902, 2: 194–195; Велики, К. Н., В. Трайков 1980: 276). Някои български семейства са се изселили в с. Принц Фердинанд. При посещението си през 1908 г. Ст. Романски намира тук около 120 български семейства и установява, че говорът е западнобългарски (Романски, С. 1914: 24). Включено е в атласа на Вайганд като селище с българско население (Weigand, G. 1909: к. 67). През 1975 г. в селото има около 200 семейства, но български се говори много малко и само от най-старите.

Младенов, М. С. 1993: 38

Караванѐц, Телѐорман (Caravanéţi, Teléorman),

43.967° N, 24.883° E

Бребѐн-Съ̀рб, Бъилѐщ, Караванѐц, Котя̀на, Търна̀ва

Нешу Войку (74, м) 4 класа

Максим Сл. Младенов (1930-1992)
Кристиан Йонеску (1943-)