Каломфирѐщ

◀ Бълѐн-Съ̀рб

●

Караванѐц ▶

---

Петре, Ангелина и Дорул посрещат Марта (М. Ивайлова, 28.09.2012)

Селото се отбелязва в различни източници във връзка с българските преселнически вълни от 1806–1814 и 1828–1834 г. (Roman, L. 1984: 142). Изглежда, че най-голямата част от преселниците са дошли през 1828 г. По документи, които се пазят в Румънския държавен архив, от с. Ореховица, Плевенско през 1831 г. идват 2 семейства (18 души) и през 1834 г. още 6 семейства. Регистър на населението, изготвен от румънските власти през 1838 г., отбелязва присъствието в селото на 56 семейства „сърби“ (Velichi, C. N. 1965: 114). В източници от края на XIX в. се споменава общ брой на населението 850 души, повечето българи, пазещи езика и обичаите си (Georgescu, P. 1897: 337; Lahovari, G. I., C. I. Bratianu, G. Tocilescu 1898-1902 2: 154). Подобна цифра дава и Г. Вайганд, посетил селото през 1898 г. (Weigand, G. 1900: 118). Селото е включено в атласа на Г. Вайганд като селище с българско население (Weigand, G. 1909: к. 67). През 1908 г. Ст. Романски намира над 180 български семейства, които, по техни думи, били „ут Искъра татък“. Анкетата през 1972 г. намира над 300 семейства, сред които и много смесени бракове. Текстове от това село, описващи сватбените обичаи, са публикувани в Младенов, М. 1994. Относно антропологичните особености на населението вж. Vlădescu, M., C. Vulpe 1999.

Младенов, М. С. 1993: 38

Каломфирѐщ, Телѐорман (Calomfiréşti, Teléorman),

43.916° N, 25.358° E

Calofireşti, Калофирещ

Бѝла, Бълѐн-Съ̀рб, Дръгинѐщ, Каломфирѐщ, Корлътѐщ, Ликурѝчу, Пу̀нтя де Грѐч, Спътърѐй, Стоенѐщ, Търго̀вище, Удѐн

Георге Раду (84, м) не е ходил на училище
Йоница Якоб (72, м) не е ходил на училище, сам се е научил да чете
Дъщеря на Петра Стойка (?, ж)
Петра Стойка (73, ж)

Максим Сл. Младенов (1930-1992)
Миле Томич (1938-)
Кристиан Йонеску (1943-)