Йепурѐщ

◀ Хота̀реле

●

Извоа̀реле ▶

---

Библиотеката на главната улица (Марта Ивайлова, 27.09.2012)

Български преселници се настаняват в селото през 1806–1814 г. (Roman, L. 1984: 143). Регистър на населението, изготвен от румънските власти през 1838 г., отбелязва присъствието там на 73 семейства „сърби“ (Velichi, C. N. 1965: 114). Българите от Йепурещ взимат активно участие в революцията от 1848 г. (Velichi, C. N. 1971: 259). В източници от края на XIX в. се споменава, че в селото живеят трудолюбиви „сърби“, които пазят обичаите и носията си и не се сродяват със заобикалящите ги румънци (Antonescu-Remuşi, P. S. 1890: 118; Lahovari, G. I., C. I. Bratianu, G. Tocilescu 1898-1902 4: 36). Г. Вайганд посещава селото през 1898 г. (Weigand, G. 1900: 118) и го включва в атласа си като селище с българско население (Weigand, G. 1909: к. 67).. Ст. Романски казва за Йепурещ, че е „голямо село, населено наполовина с българи от Русенско“ (Романски, С. 1914: 24). По време на анкетата през 1962 г. се установява, че около две трети от населението е българско и че говорът се пази много добре. Наскоро публикуваните теренни записи на Ганка Михайлова представят сведения за преходни обреди, празници през календарната година, народни песни и народната носия в Йепурещ през 1971 г. (Георгиев, Г., Г. Михайлова 2018: 291–298).

Младенов, М. С. 1993: 37

Йепурѐщ, Джу̀рджу (Iepuréşti, Giúrgiu),

44.257° N, 25.89° E

Epureşti, Епурещ, Epureşti-Sârbi, Епурещ-Сърб, Iepureşti-Sârbi, Йепурещ-Сърб

Афума̀ц, Ва̀ля Дра̀гулуй, Въръ̀щ, Йепурѐщ, Киселѐту, Кя̀жна, Милошѐщ, Мънъстѝря, Плътърѐщ, Хота̀реле, Ча̀ку, Чокънѐщ

Иван Друмя Пенчу (51, м) 4 класа
Иван Райку (61, м)
Мария Чакъру (15, ж) осмокласничка по време на анкетата
Стоян Доробанцу (61, м)
Тудора Минязе (12, ж) шестокласничка по време на анкетата
Йон Райку (12, м) шестокласник по време на анкетата

Олимпия Гуцу (1936-)
Йон Робчук (?)
Корнелиу Регуш (1940-2002)