Извоа̀реле

◀ Йепурѐщ

●

Жила̀ва ▶

---

Хоро в дома на пристанушата (Валентина Васева, 1.11.1993)

Това е едно от най-големите отвъддунавски български селища, разположено южно от Александрия на шосето за Зимнича. Споменава се във връзка с български преселници през 1806–1814 и 1828–1834 г. (Roman, L. 1984: 142). 25 български семейства, преминали през Дунава предишната година, се заселват в селото през 1828 г. (Velichi, C. N. 1965: 71), а регистър на населението, изготвен от румънските власти през 1838 г., отбелязва присъствието там на 137 семейства „сърби“ (Velichi, C. N. 1965: 112). В края на XIX в. общият брой на населението е 1378 души, почти всичките българи, чийто поминък е земеделието (Lahovari, G. I., C. I. Bratianu, G. Tocilescu 1898-1902, 3: 489–490). Г. Вайганд, посетил селото през 1898 г., привежда подобна статистика и включва селото в атласа си като селище с българско население (Weigand, G. 1900: 118; Weigand, G. 1909: к. 67). Ст. Романски намира през 1908 г. 360 български къщи в селото. Стари хора му разказват, че преселването е станало на няколко етапа и споменават като изходен пункт Плевенско и по-специално с. Ралево. По време на анкетата през 1972 г. се установява, че почти всички жители (около 4000 души) са българи и че говорът се пази много добре. Относно антропологичните особености на населението вж. Vlădescu, M., C. Vulpe 1999; аспекти от съвременния обществен живот се разглеждат в Şerban, S. 2007, а съвременната обредна система във Васева, В. 1995. За погребалните обичаи вж. Васева, В. 2001; за народната култура в края на ХХ в. вж. Васева, В. 2011, за Трифон Зарезан в селото вж. Грънчарова, Е. 2008. Текстове от това село, описващи сватбените обичаи, са публикувани в Младенов, М. 1994.

Младенов, М. С. 1993: 37-38

Извоа̀реле, Телѐорман (Izvoárele, Teléorman),

43.818° N, 25.406° E

Găurici, Гъурич, Găuriciu, Гъуричу

Жила̀ва, Извоа̀реле, Мъгурѐле

Мита (74, ж)
Иван Никулае (58, м)
Лина Иван (58, ж)

Максим Сл. Младенов (1930-1992)
Миле Томич (1938-)