За транскрипцията

◀ Диалекти

●

Етнонимия ▶

---

Предложеният тук списък се основава предимно на капиталния труд от 1968 г. на основоположника на съвременната българска диалектология Стойко Стойков (Стойков, С. 1993: 42–43).

Тъй като българските меки корелати на преднонебните съгласни, срещащи се например в рупските говори, се изговарят като палатализирани преднонебни, а не като алвеоло-палатални, за тях не се предлагат отделни знаци.

Тънки нюанси в произношението понякога се предават с надписани букви.

Повечето знаци за съгласни могат да бъдат автоматично заменени, но при гласните ще възникнат трудности, ако текстът не е предварително редактиран. Това основно се дължи на начина, по който се отразява редукцията на гласните. Така ẹ може да бъде еквивалент на ė, а за редуцирано a може да се използва отделен знак (ә) или ạ. Трудно ще бъде ударението да бъде означавано по предписания от международната фонетична транскрипция начин, без да се определят еднозначно границите на сричките.

Фонетичната транскрипция, използвана в тази част на корпуса, се базира изцяло на знаци от международната фонетична азбука. Транскрипцията е подробна, което означава, че се вземат предвид всички доловими фонетични вариации, без чисто физиологични и случайни процеси като назализацията на гласните между назални съгласни или в краесловие. Други фонетични детайли, които често се смятат за автоматични и поради лишени от функционален товар (като краесловно обеззвучаване и асимилация по звучност, редукция на гласните, палатализация на съгласни пред предни гласни), се означават в транскрипцията. Този подход е избран по две причини. За да се определи дали един фонетичен вариант има фонологична или чисто фонетична значимост, е необходимо да се извърши цялостен фонологичен анализ, което може да се окаже трудно поради това, че материалът често е непълен, като оставяме настрана възможността за теоретични предубеждения. Което е по-важно, устойчиви диалектни различия се откриват на субфонемно равнище и въпреки това те могат не само да бъдат важни в диалектни описания и класификации, но могат да се осъзнават от носители на езика като маркери на локална принадлежност.

Звуковата система на всяко село е представена като списък от инвентара на фонетичните сегменти с пълното им описание с предписваните от Международната фонетична асоциация термини, например палатализирана беззвучна билабиална преградна, най-често писана п’ в българската фонетична транскрипция (смятаме за излишно да добавим „белодробна издишна“), следвано от знака в международната фонетична азбука pʲ.

В зависимост от реакцията на читателите, някои от по-малко известните знаци могат в бъдеще да бъдат заменени с по-малко точни, но по-познати алтернативи.

Като отправни точки за описание на гласните се използват съответните гласни в книжовния език, така както те се изговарят в речта на образовани носители на езика в София. Всъщност по отношение на изговора на гласните кръгът на понятието „образован носител на езика“ обхваща цяла България, тъй като особеностите в изговора на образовани лица от източна България, при които се долавя регионален акцент, са по-скоро в изговора на неударените гласни и палатизацията на съгласни пред предни гласни. (Едно възможно изключение е централизираният изговор на ударената гласна и в речта на образовани носители на езика от североизточна България, например Варна, Шумен). За да бъдат описанията достъпни за по-широка публика, гласните на книжовния български език на свой ред са разположени в добре познатата система на кардиналните гласни, разработена от Даниел Джоунс (Jones, D. 1962: 31–41), която е в основата на таблицата на Международната фонетична асоциация. По-долу е представена опростено системата на кардиналните гласни, като в нея са разположени гласните на книжовния български език. Техните позиции могат да се опишат така (съкращението CV означава „кардинална гласна“):

и (i) – много близо до 1CV;

е (e) – между 2CV и 3CV;

ъ (ɤ) – централизиран вариант на 15CV;

а (ä) – отворена централна незакръглена гласна (използването на а за ä е възприета практика във публикации по фонетика);

у (u) – много близо до 16CV;

o (o) – между 7CV и 6CV.

Когато диалектна гласна е в същата позиция като книжовното ѝ съответствие, това е отразено в началото на описанието. Така е в повечето села с гласните и, ъ, а, у. В много села гласните е и о са по-затворени и са близо до 2CV за е и до 7 CV за о, което се отбелязва в описанието. Освен това те могат да имат глайдизирано начало. При гласната е глайдизираното начало води до синхронен изговор на палатализирана предходна съгласна, докато при гласната о се получава, най-често в начална позиция, отделен сегмент – лабиовеларен апроксимант w, – а не синхронна вторична артикулация.

Гласни, които са далече от всяка една от кардиналните гласни, например ы, са адекватно описани чрез позицията на съответния символ (в случая ɨ) в трапеца на гласните, т.е. употребата на този символ означава, че ы в павликянския говор е затворена централна незакръглена гласна. Ако алофон на на такава гласна е близо до някоя от кардиналните гласни, тя се използва като отправна точка, както е със гласната ɯ, близка до 16 CV, която се явява като вариант на ы и ъ.

По-затвореният изговор на е и о се открива в много села в корпуса и обхваща всички говорни типове, установени от Максим Младенов (Младенов, М. С. 1993: 47) – и източни, и западни. От друга страна, във всеки от говорните типове има и села, в които такъв затворен изговор на двете гласни не се наблюдава. Затвореното о се среща малко по-често от затвореното е. Бъдещи изследвания могат да дадат отговор на въпроса дали става дума за стара черта, донесена от старите населени места, или за иновация, възникнала на север от Дунава.

Редукция на гласните се среща в източните диалекти, с малки изключения в най-източните говорни типове от западната група, например Атърна̀ц от искърско-витския тип, където неударените а и о могат да се редуцират съответно в ә и у.

Двете павликянски села в корпуса, Попѐщ-Леордѐн и Чо̀пля, могат да бъдат сравнени с павликянските села в България, които могат да се разделят на две групи в зависимост от развитието на етимологичното е (а също други черти, които нямат отношение към фонетичното описание на говорите в този корпус). В някои от тях, като Малчика и Трънчовица, етимологичното е е заместено от т.н. тясно е, докато в други, като Белене и Ореш, то е заместено от гласна и (Неделчев, Н. 1988: 125). И в Попѐщ-Леордѐн, и в Чо̀пля се среща вторият тип промяна, което потвърждава сведението на Романски, че населението на Попѐщ-Леордѐн е дошло от Ореш (Жечев, Н. 1983: 55), а също може да бъде аргумент, че населението на Чо̀пля е дошло или от Белене, или от Ореш.

И в двете румънски павликянски села по-задният вариант на гласната ы, чийто IPA еквивалент в този корпус е ɯ, се среща много често. В българските павликянски села, според мои собствени наблюдения, този вариант се явява, когато e ˃и (например в Раковски), но не когато е ˃e̝ (например в Житница и Трънчовица).

Основната разлика в инвентара на съгласните се отнася до палаталната корелация. В източните говорни типове всички съгласни с изключение на посталвеолните имат палатализирани корелати функциониращи като самостоятелни фонеми, включително латералната л и назалната н. За тези палатализирани съгласни по традиция се използва терминът „меки“. В западните говорни типове такава корелация не съществува и само съгласните к, г, л и н имат меки съответствия, но както твърди Стойко Стойков тяхната мекост е много силна (Стойков, С. 1993: 213). Ако оставим настрана меките корелати на к и г, това означава, че западните меки корелати на л и н са първично (основно) място на артикулация (ʎ и ɲ), за разлика от източните меки л и н, които са алвеолни с вторична палатална артикулация – lʲ и nʲ. Беньо Цонев използва термините „сляна“ палаталност за първия тип и „разделна“ палаталност за втория тип (Цонев, Б. 1919-1937 3: 212).

Меките корелати на к и г – и в източните, и в западните говори – също имат първична, а не вторична артикулация в областта на твърдото небце. По две причини не предлагам в този корпус те да се транскрибират със символите за палатални преградни – c и ɟ. Първо, артикулацията на тези меки корелати остава дорсална и в задната част на твърдото небце. Второ, и по-важно, те имат съвсем същата артикулация като вариантите на к и г пред предни гласни, чиято промяна не е по-изразена, отколкото в други езици, и не се отразява на перцепцията им като веларни съгласни. Освен това употребата на специални символи за палатални преградни би затруднила четенето.

Както може да се очаква, това противопоставяне се размива около границата между двете големи групи диалекти. Така в най-източния западен говорен тип могат да се чуят ограничен брой палатализирани съгласни, например в Атърна̀ц (искърско-витски тип).

Почти във всички села в корпуса произношението на фонологично твърдото л се различава от книжовното. Артикулацията на тази съгласна е оттеглена към задната част на алвеолите и включва известна палатализация, но не в същата степен като фонологично мекото л. Този вариант е много близък до латералната съгласна, изговаряна в книжовния език пред предна гласна, и има подчертан мек характер. Палатализацията на л в селата от корпуса е определено по-силна пред предни гласни.

Силабичните плавни съгласни са друг признак, който ясно очертава западните говорни типове. Реализацията им е разколебана в повечето случаи и от двете страни на съгласната може да се чуе гласна ъ, кратка или пълна, особено в съседство със звучен сегмент. Фактът, че никой слушател не би се колебал дали чува силабична плавна съгласна в източните говорни типове, е доказателство за тяхната фонетична реалност, макар и трудно уловима.

Говорът на Атърна̀ц спада към искърско-витския говорен тип.

В сравнение с книжовния език могат да се отбележат следните особености: Гласната е в ударени срички е с по-затворен изговор и е близка до 2CV или малко над нея. Изглежда, появата на по-затворения вариант зависи от степента на удареност, а не от вида на сричката или от консонантното обкръжение. Гласната о е по-затворена и по-закръглена в сравнение с книжовното о и е близка до 7CV или малко над нея. По-затвореният вариант се предпочита в затворени срички.

Гласната ы (ɨ) се среща на етимологичното си място и в съчетание с посталвеолна съгласна: 'tɨkvi, mә'ʃɨnәtә.

Гласната ɯ е регистрирана в комбинация с р в думата 'krɯsnik, но гласната ъ също се среща в такава комбинация.

Редукция на гласните: неударените а и ъ се изговорят като ә, неударено о като у.

Всички освен посталвеолните съгласни имат палатализирани корелати.

Беззвучната веларна фрикативна е съвсем рядка. Най-често тя изпада, без да се заменя с друг звук.

Съгласните редовно се палатализират пред ударено е.

Компенсаторно удължените съгласни по-често са полудълги, но знакът : беше предпочетен за еднообразното им означаване пред единичната точка, тъй като е много по-добре познат.

Говорът на Афума̀ц спада към мизийския говорен тип.

В сравнение с книжовния език могат да се отбележат следните черти: гласната е в ударена сричка има по-затворен изговор, приблизително като 2CV. В неударена позиция тя е близка до книжовната гласна е, между 2CV и 3CV. Гласната о в ударена сричка се изговаря по-затворено и с по-силно закръгляне и плътно се приближава към 7CV.

Гласната ɯ е сравнително рядка. Тя се среща като вариант на ъ в комбинация с р и л в ударени и неударени срички: 'dɯrtite, 'bɯlgar:te, bɯl'garijә.

Гласната ъ в изглас в генерализираните винителни форми се изговаря по-отворено, приблизително като 14CV (ʌ) . Тази гласна не се среща в глаголни окончания.

Въпреки че фонологичният анализ е извън задачите на тези кратки бележки, последните две гласни според мене трябва да се интерпретират като варианти на ъ.

Гласната ɛ е лексикално ограничена и се среща в аористната форма на ‘взема’ ˈzɛә, но е записана няколко пъти. Съвсем рядко удареният рефлекс на ят пред мека сричка също е малко по-отворен от обикновения изговор на е, но е по-скоро в областта на книжовното е (между 2CV и 3CV) и не дава основание за употреба на отделен символ: nә'meri, nә'mestiә.

Редукция на гласни: неударените а и ъ се изговарят като ә, неудареното о като у.

Беззвучната веларна фрикативна х е запазена пред задна закръглена гласна: vәr'xo, 'xorә. В други позиции тя се заменя от ларингална фрикативна h, а във форми за минало време с ф, β или v.

Съгласните редовно се палатализират пред ударено е.

Компенсаторно удължените съгласни по-често са полудълги, но знакът : беше предпочетен за еднообразното им означаване пред единичната точка, тъй като е много по-добре познат.

Има две латерални фонеми, които могат да се определят с традиционните термини „твърда“ и „мека“. Артикулацията на твърдата латерална съгласна пред непредни гласни е изтеглена в посталвеолната зона и палатализирана, но не в същата степен като фонологично мекото л. Този вариант е много близък до латералната съгласна, която се изговаря в книжовния език пред предна гласна, и има характерно „меко“ звучене. Палатализацията е по-силна пред предни гласни. Фонологично меката латерална съгласна е също посталвеолна, но с по-пълна палатализация, т.е. издигане на средния език към твърдото небце.

Говорът на Бѝла спада към белослатинския говорен тип.

Шестте основни гласни имат същия изговор като книжовните си съответствия, като е се намира между 2CV и 3CV, а о – между 6CV и 7CV. Пред ударено о понякога се явява лабиовеларен апроксимант w, най-често след веларна съгласна.

Изпадането на х пред съгласна в окончания за минало време води до компенсаторно удължаване на предходната гласна. Компенсаторното удължаване не променя тембъра на гласните.

Неударените а и ъ се редуцират в ә, но понякога остават непроменени, особено гласната ъ в комбинация с плавна съгласна. Неударено о понякога се редуцира в у.

Меките корелати на н и л са палатални, а не палатализирани съгласни: 'sireɲe, kuku'ʎaʃka. Мекостта на н пред предни гласни не е автоматична: 'fane , 'sireɲe.

Палатализираните съгласни са крайно редки (например 'ts͡ʲala, с нетипичен рефлекс на ят).

Прогресивното асимилационно обеззвучаване на в в думи като 'kfo е последователно.

Звучната веларна фрикативна ɣ е регистрирана само веднъж.

Има две латерални фонеми, които могат да се определят с традиционните термини „твърда“ и „мека“. Артикулацията на твърдата латерална съгласна пред непредни гласни е изтеглена в посталвеолната зона и палатализирана, но не в същата степен като фонологично мекото л. Този вариант е много близък до латералната съгласна, която се изговаря в книжовния език пред предна гласна, и има характерно „меко“ звучене. Палатализацията е по-силна пред предни гласни. Фонологично меката латерална съгласна е с палатално място на артикулация.

Говорът на Бребѐн-Съ̀рб спада към цибришко-огостенския говорен тип.

Шестте основни гласни имат същия изговор като книжовните си съответствия, като е се намира между 2CV и 3CV, а о – между 6CV и 7CV.

Изпадането на х пред съгласна в окончания за минало време води до компенсаторно удължаване на предходната гласна. Компенсаторното удължаване не влияе на тембъра на гласните.

Неударените гласни не променят тембъра си.

Меките корелати на н и л са палатални, а не палатализирани съгласни: i'maɲeto, kuku'ʎaʃka. Мекостта на н пред предни гласни не е автоматична: o'Ʒɤneme, bra'ɲe.

Изпадането на х е последователно, както и удължаването на предходната гласна пред съгласна.

Има две латерални фонеми, които могат да се определят с традиционните термини „твърда“ и „мека“. Артикулацията на твърдата латерална съгласна пред непредни гласни е изтеглена в посталвеолната зона и палатализирана, но не в същата степен като фонологично мекото л. Този вариант е много близък до латералната съгласна, която се изговаря в книжовния език пред предна гласна, и има характерно „меко“ звучене. Палатализацията е по-силна пред предни гласни.

Говорът на Бъилѐщ спада към цибришко-огостенския говорен тип.

Шестте гласни имат същия изговор като книжовните си съответствия, като е се намира между 2CV и 3CV, а о – между 6CV и 7CV.

Изпадането на х пред съгласна води до удължаване на предходната гласна. Удължаването на гласните не променя тембъра им.

Гласните запазват тембъра си в неударени срички.

Изговорът на сричкотворните съгласни е твърде последователен, по-последователен, отколкото в другите села от западните говорни типове.

Палатализирани съгласни се появяват спорадично пред ударено е, например в 'rjetko (това е единствената незападна особеност на консонантната система), но никога пред не-предни гласни.

Меките корелати на л и н са палатални, а не палатализирани консонанти. Мекостта на н пред предна гласна не е автоматична: 'ts͡ɤfne, 'bjegaɲe.

Изпадането на х е напълно последователно, както и удължаването на предходната гласна.

Говорът на Бълѐн-Съ̀рб спада към белослатинския говорен тип.

Шестте гласни имат същия изговор като книжовните си съответствия, като е се намира между 2CV и 3CV, а о – между 6CV и 7CV. Пред начално ударено о редовно се среща протеза на w.

След изпадането на х пред съгласна в глаголни окончания за минало време се получават дълги гласни. Компенсаторното удължаване не променя тембъра на гласните.

Неударено а и ъ се редуцират в ә, а неударено о – в у. Гласната ɯ се среща в неудареното окончание за женски род единствено число, включително в членната морфема, например: 'slamɯtɯ.

Дифтонгът оа͡ се появява в домашна лексика: prоа͡'saƷdame.

В крайна позиция в окончания за минало време х се замества от палатален апроксимант й или рядко от веларен апроксимант ɰ.

Меките корелати на л и н са палатални, а не палатализирани консонанти. Мекостта на н пред предна гласна не е автоматична: 'sɤxne, 'sireɲe. Палатална латерална съгласна се появява пред палатализирани веларни, например: pre'stiʎki. Пред предни гласни се изговаря палатализирана алвеолна латерална lʲ, например: pu'lʲetu, а също в думи като 'lʲukә. Други палатализирани съгласни са крайно редки и не са включени в инвентара. Палатализирано д’ се явява в думата iz'vadʲuf след лабиализацията на и в у, обикновено палатализираното д’ е заменено от г’ (gj).

Възможни са съчетания от съгласна плюс палатален апроксимант й: ze'mjɤ.

Съгласната х изпада последователно в окончания за минало време, но може да бъде запазена в думи като 'sɤxne и 'vextәtә.

Има две латерални фонеми, които могат да се определят с традиционните термини „твърда“ и „мека“. Артикулацията на твърдата латерална съгласна пред непредни гласни е изтеглена в посталвеолната зона и палатализирана, но не в същата степен като фонологично мекото л. Този вариант е много близък до латералната съгласна, която се изговаря в книжовния език пред предна гласна, и има характерно „меко“ звучене. Палатализацията е по-силна пред предни гласни. Фонологично меката латерална съгласна е също посталвеолна, но с по-пълна палатализация, т.е. издигане на средния език към твърдото небце.

Пред палатализирани веларни съгласни се изговаря палатална латерална съгласна ʎ.

Говорът на Ва̀ля Дра̀гулуй спада към мизийския говорен тип.

Тъй като записите от Ва̀ля Дра̀гулуй не са запазени до наши дни, звуковата система на говора е представена тук само въз основа на транскрипцията на М. Младенов и на фонетичното описание на отвъддунавския мизийски говор в неговата книга (Младенов, М. С. 1993: 240–256). За допълнителна информация вж. и Димчев, К. 1968; Димчев, К. 1969.

Говорът на Влъдѝла спада към искърско-витския говорен тип.

Шестте гласни имат същия изговор като книжовните си съответствия. Само в речта на втория информатор (Мария Ване) гласните е и о са по-затворени, близо съответно до 2CV и 7CV.

Изпадането на х пред съгласна във форми за минало време води до компенсаторно удължаване на предходната гласна. Удължаването не влияе на тембъра на гласните.

Гласните запазват тембъра си в неударени срички.

Меките корелати на н и л са палатални, а не палатализирани консонанти. Мекостта на н пред предна гласна не е автоматична: 'Ʒɤne:me, 'jadeɲe.

Палатализираните т’ и д’ са заменени от к’ и г’: 'pegʲe.

Сричкотворните съгласни се изговарят непоследователно – пред или след плавната съгласна може да се появи гласна ъ.

Има две латерални фонеми, които могат да се определят с традиционните термини „твърда“ и „мека“. Артикулацията на твърдата латерална съгласна пред непредни гласни е изтеглена в посталвеолната зона и палатализирана, но не в същата степен като фонологично мекото л. Този вариант е много близък до латералната съгласна, която се изговаря в книжовния език пред предна гласна, и има характерно „меко“ звучене. Палатализацията е по-силна пред предни гласни. Фонологично меката латерална съгласна е с палатално място на артикулация.

Говорът на Въръ̀щ спада към мизийския говорен тип.

Гласните и, ъ, а и у имат същия изговор като книжовните си съответствия. Ударената гласна е често е по-затворена, близо до 2CV. Удареното о нормално е между 6CV и 7CV, понякога по-затворено, близо до 7CV.

Неударената гласна а се редуцира в ъ или ә, а в крайна позиция може да запази тембъра си. Неударената гласна ъ не се променя. Неудареното о се редуцира в у, докато неудареното е често, но не последователно се редуцира в и.

Беззвучната веларна фрикативна съгласна х се заменя с w или h в глаголни окончания. В други позиция редовно се явява само h.

Всички съгласни с изключение на посталвеолните имат палатализирани корелати. Палатализирани съгласни редовно се използват в краесловие.

В сравение с другите говори от мизийския говорен тип палатализацията на съгласните пред ударено е е непоследователна.

Има две латерални фонеми, които могат да се определят с традиционните термини „твърда” и „мека”. Артикулацията на твърдата латерална съгласна пред непредни гласни е изтеглена в посталвеолната зона и палатализирана, но не в същата степен като фонологично мекото л. Този вариант е много близък до латералната съгласна, която се изговаря в книжовния език пред предна гласна, и има характерно „меко” звучене. Палатализацията е по-силна пред предни гласни. Фонологично меката латерална съгласна е също посталвеолна, но с по-пълна палатализация, т.е. издигане на средния език към твърдото небце.

Пред палатализирани веларни съгласни се явява палатална латерална съгласна ʎ: 'maʎki.

Говорът на Дръгинѐщ спада към белослатинския говорен тип.

Гласните и, е, а и у имат същия изговор като книжовните си съответствия. Ударената гласна о е между 6CV и 7CV, но често е по-затворена, близо до 7CV. Гласната ъ има по-затворен вариант ɯ в думата 'gɯski. Консонантното обкръжение едва ли е фактор за появата му, тъй като ъ се явява и след веларни съгласни, и пред съгласната с.

Изпадането на х пред съгласна в окончания за минало време води до компенсаторно удължаване на предходната гласна. Удължаването не се отразява на тембъра на гласните.

Гласните запазват непроменен изговора си в неударени срички.

Меките корелати на н и л са палатални, а не палатализирани консонанти: 'koɲe, 'kʎutʃ͡. Мекостта на н пред предна гласна не е автоматична: 'nego, 'gɲezdoto.

Палатализирани съгласни са крайно редки, например в думата 'ts͡ʲala, с нетипичен рефлекс на ят.

Прогресивното асимилативно обеззвучаване на в в думи като 'kfo е напълно последователно.

Беззвучната веларна фрикативна съгласна х последователно изпада.

Има две латерални фонеми, които могат да се определят с традиционните термини „твърда” и „мека”. Артикулацията на твърдата латерална съгласна пред непредни гласни е изтеглена в посталвеолната зона и палатализирана, но не в същата степен като фонологично мекото л. Този вариант е много близък до латералната съгласна, която се изговаря в книжовния език пред предна гласна, и има характерно „меко” звучене. Палатализацията е по-силна пред предни гласни. Фонологично меката латерална съгласна е с палатално място на артикулация.

Говорът на Жила̀ва спада към никополския говорен тип.

Гласните и, е, ъ, а и у имат същия изговор като книжовните си съответствия. Удареното о е по-затворено, близо до 7CV.

Неударената гласна а се редуцира в ъ, докато неударената гласна ъ запазва тембъра си непроменен. Неударените о и е се редуцират съответно в у и и.

Беззвучната веларна фрикативна съгласна х е запазена в глаголни окончания за минало време.

Всички съгласни с изключение на посталвеолните имат палатализирани корелати. С изключение на л, съгласните не се палатализират пред ударено е.

Има две латерални фонеми, които могат да се определят с традиционните термини „твърда” и „мека”. Артикулацията на твърдата латерална съгласна пред непредни гласни е изтеглена в посталвеолната зона и палатализирана, но не в същата степен като фонологично мекото л. Този вариант е много близък до латералната съгласна, която се изговаря в книжовния език пред предна гласна, и има характерно „меко” звучене. Палатализацията е по-силна пред предни гласни. Фонологично меката латерална съгласна е също посталвеолна, но с по-пълна палатализация, т.е. издигане на средния език към твърдото небце.

Говорът на Извоа̀реле спада към никополския говорен тип.

Гласните и, е, ъ, а и у имат същия изговор като книжовните си съответствия. Удареното о е по-затворено, близо до 7CV. Гласната ъ има рядко срещан по-затворен вариант ɯ: 'kɯrɯ.

Изпадането на х пред съгласни във форми за минало време води до компенсаторно удължаване на предходната гласна. Удължаването не влияе на тембъра на гласните.

Неударената гласна а се редуцира в ъ, докато неударената гласна ъ запазва тембъра си. Неударените о и е се редуцират съответно в у и и.

Беззвучната веларна фрикативна съгласна х изпада напълно или се заменя с палатален апроксимант й в окончания за минало време.

Всички съгласни с изключение на посталвеолните имат палатализирани корелати. С изключение на л съгласните не се палатализират пред ударено е.

Алвеолната назална съгласна н има и палатализиран, и палатален мек корелат, като вторият се използва в отглаголни съществителни: brɤ'ɲe, но du'dz͡enʲɤ. Съгласната л също има и палатализиран, и палатален корелат: tʃ͡i'lʲak, но kuku'ʎaʃkɤ.

Има две латерални фонеми, които могат да се определят с традиционните термини „твърда” и „мека”. Артикулацията на твърдата латерална съгласна пред непредни гласни е изтеглена в посталвеолната зона и палатализирана, но не в същата степен като фонологично мекото л. Този вариант е много близък до латералната съгласна, която се изговаря в книжовния език пред предна гласна, и има характерно „меко” звучене. Палатализацията е по-силна пред предни гласни.

Говорът на Йепурѐщ спада към мизийския говорен тип.

Шестте основни гласни и, е, ъ, а, о и у имат същия изговор като книжовните си съответствия. Пред начално ударено о се появява лабиовеларният апроксимант w.

Гласната ы (ɨ) е записана само веднъж, в думата pre'bitɨ. Трудно е да се намери фонетично обяснение за появата ѝ.

Неударената гласна а се редуцира в ъ, докато неудареното ъ запазва тембъра си. Неудареното о се редуцира в у. Често, но не напълно последователно неударено е се редуцира в и. В плуралното окончание за съществителни от мъжки род и в членната морфема за множествено число редукция не се наблюдава.

Безвучната веларна фрикативна съгласна х редовно се заменя с w в окончания за минало време, а също в местоимението 'tʲaw.

В сравнение с другите мизийски говори палатализацията на съгласните пред ударено е е непоследователна. Тази палатализация е редовна в членната морфема за множествено число. Всички съгласни с изключение на посталвеолните имат палатализирани корелати. Палатализирани съгласни редовно се използват в краесловие.

Има две латерални фонеми, които могат да се определят с традиционните термини „твърда” и „мека”. Артикулацията на твърдата латерална съгласна пред непредни гласни е изтеглена в посталвеолната зона и палатализирана, но не в същата степен като фонологично мекото л. Този вариант е много близък до латералната съгласна, която се изговаря в книжовния език пред предна гласна, и има характерно „меко” звучене. Палатализацията е по-силна пред предни гласни. Фонологично меката латерална съгласна е също посталвеолна, но с по-пълна палатализация, т.е. издигане на средния език към твърдото небце.

Пред палатализирани велари се явява палатална латерална съгласна ʎ: 'jabɤʎki.

Говорът на Каломфирѐщ спада към белослатинския говорен тип.

Гласните и, е, ъ, а и у имат същия изговор като книжовните си съответствия. Удареното о е по-затворено и се приближава до 7CV.

Изпадането на х пред съгласна в окончания за минало време води до компенсаторно удължаване на предходната гласна. Компенсаторното удължаване не влияе на тембъра на гласните.

Гласната ɨ се асреща само в думата ma'ʃɨni, която обаче е записана нееднократно в тази форма.

Неударените гласни запазват тембъра си непроменен.

Сричкотворните съгласни се изговарят непосладователно и е възможно гласна ъ да се появи преди или след плавната съгласна.

Меките корелати на н и л са палатални, а не палатализирани консонанти: 'koɲe, 'ʎoki. Мекостта на н пред предни гласни не е автоматична: 'negi, 'koɲe.

Палатализирани съгласни не съществуват. Палатализираното т’ е заместено от к’: 'brakʲe.

Беззвучната веларна фрикативна съгласна х е много рядка.

Има две латерални фонеми, които могат да се определят с традиционните термини „твърда” и „мека”. Артикулацията на твърдата латерална съгласна пред непредни гласни е изтеглена в посталвеолната зона и палатализирана, но не в същата степен като фонологично мекото л. Този вариант е много близък до латералната съгласна, която се изговаря в книжовния език пред предна гласна, и има характерно „меко” звучене. Палатализацията е по-силна пред предни гласни. Фонологично меката латерална съгласна е с палатално място на артикулация.

Говорът на Караванѐц спада към цибришко-огостенския говорен тип.

Удареното е често, но не безизключително е по-затворено и се приближава до 2CV. Удареното о се изговаря по-затворено и е близо до 7CV. Гласните и, ъ, а и у са в същите позиции като книжовните си съответствия.

Изпадането на х пред съгласна в окончания за минало време води до компенсаторно удължаване на предходната гласна. Компенсаторното удържаване на гласните не влияе на тембъра им.

Гласната ы (ɨ) е записана само в думата maˈʃɨni.

Неударените гласни общо взето запазват тембъра си, но са записани и форми като 'kravɤtɤ и 'reku.

Меките корелати на н и л са палатални, а не палатализирани консонанти: 'kopaɲe, kuku'ʎaʃki. Мекостта на н пред предна гласна не е автоматична: 'neguf, 'kopaɲe.

Пред ударено е съгласните се палатализират, което е нетипично за западните говори: 'mʲesets͡ и o'rʲexɤ.

Има две латерални фонеми, които могат да се определят с традиционните термини „твърда” и „мека”. Артикулацията на твърдата латерална съгласна пред непредни гласни е изтеглена в посталвеолната зона и палатализирана, но не в същата степен като фонологично мекото л. Този вариант е много близък до латералната съгласна, която се изговаря в книжовния език пред предна гласна, и има характерно „меко” звучене. Палатализацията е по-силна пред предни гласни. Фонологично меката латерална съгласна е с палатално място на артикулация.

Говорът на Киселѐту спада към мизийския говорен тип.

Шестте основни гласни и, е, ъ, а, о и у имат същия изговор като книжовните си съответствия. Гласната о в под ударение след веларна съгласна може да има по-затворен изговор, близо до 7CV.

Гласната y (ӥ) заменя гласната и в ударени срички пред лабиални съгласни. В същата позиция се използва и гласна у с палатализирана предходна съгласна.

Гласната ɯ се използва в румънски думи: 'rats͡ɯ.

Извън ударение а се редуцира в ъ, но в крайна позиция често запазва тембъра си. Гласната ъ запазва тембъра си извън ударение.

Неудареното о най-често се редуцира в у.

Неудареното е се запазва или се редуцира в и: 'rabutevә, se'ganә, Ʒi'lezu. В крайна позиция преобладава изговорът на и с изключение на членната морфема за множествено число, където е е нередуцирано.

Беззвучната веларна фрикативна х редовно се заменя с w, β, или v в глаголни окончания, като най-често се среща v. В редки случаи х се запазва: 'xubɤu.

Пред ударено е съгласните редовно се палатализират.

Всички съгласни с изключение на посталвеолните имат палатализирани корелати. Палатализирани съгласни редовно се използват в краесловие.

Изпадането на гласни често води до компенсаторно удължаване на предходната съгласна, ако тя е континуантна (най-често явлението се среща при сонорни, но е възможно и при фрикативни съгласни).

Има две латерални фонеми, които могат да се определят с традиционните термини „твърда” и „мека”. Артикулацията на твърдата латерална съгласна пред непредни гласни е изтеглена в посталвеолната зона и палатализирана, но не в същата степен като фонологично мекото л. Този вариант е много близък до латералната съгласна, която се изговаря в книжовния език пред предна гласна, и има характерно „меко” звучене. Палатализацията е по-силна пред предни гласни. Фонологично меката латерална съгласна е също посталвеолна, но с по-пълна палатализация, т.е. издигане на средния език към твърдото небце.

Говорът на Корлътѐщ спада към белослатинския говорен тип.

Гласните и, е, ъ, и а имат същия изговор като книжовните си съответствия, като удареното е се намира между 2CV и 3CV. Удареното о е по-затворено, близо до 7CV, и в начална позиция може да се предхожда от w.

Гласната ɨ е регистрирана във формата ma'ʃɨnite.

Изпадането на х пред съгласна в окончания за минало време води до компенсаторно удължаване на предходната гласна. Удължаването на гласните не влияе на тембъра им.

Най-често неударените гласни запазват тембъра си. Крайното неударено ъ в окончанията за женски род единствено число може да се интерпретира като непроменено окончание на генерализирана винителна форма, а не като редукция на а.

Меките корелати на н и л са палатални, а не палатализирани консонанти: 'koɲe, vla'kuʎe. Мекостта на н пред предна гласна не е автоматична: 'Ʒɤneme, 'trɤɲe.

Има две латерални фонеми, които могат да се определят с традиционните термини „твърда” и „мека”. Артикулацията на твърдата латерална съгласна пред непредни гласни е изтеглена в посталвеолната зона и палатализирана, но не в същата степен като фонологично мекото л. Този вариант е много близък до латералната съгласна, която се изговаря в книжовния език пред предна гласна, и има характерно „меко” звучене. Палатализацията е по-силна пред предни гласни. Фонологично меката латерална съгласна е с палатално място на артикулация.

Говорът на Котя̀на спада към цибришко-огостенския говорен тип.

Шестте основни гласни – и, е, ъ, а, о, у – имат същия изговор като книжовните си съответствия. Пред начално ударено о рядко се появява лабиовеларен апроксимант w.

Изпадането на х води до компенсаторно удължаване на предходната гласна. Удължаването не се отразява на тембъра на гласните.

Гласните запазват непроменен изговора си в неударени срички.

Съчетанията от гласна ъ и плавна съгласна са понякога на ръба на изговор на сричкотворна съгласна, но гласна ъ, макар и кратка, винаги е налице.

Меките корелати на н и л са палатални, а не палатализирани консонанти: 'koɲe, zem'ʎɤ. Мекостта на н пред предна гласна не е автоматична: 'fane, 'koɲe.

Изпадането на х е последователно, както и удължаването на предходната гласна.

Палатализираните т’ и д’ за заменени от к’ и г’.

Има две латерални фонеми, които могат да се определят с традиционните термини „твърда” и „мека”. Артикулацията на твърдата латерална съгласна пред непредни гласни е изтеглена в посталвеолната зона и палатализирана, но не в същата степен като фонологично мекото л. Този вариант е много близък до латералната съгласна, която се изговаря в книжовния език пред предна гласна, и има характерно „меко” звучене. Палатализацията е по-силна пред предни гласни. Фонологично меката латерална съгласна е с палатално място на артикулация.

Говорът на Крънджѐн спада към искърско-витския говорен тип.

Шестте гласни – и, е, ъ, а, о, у – имат същия изговор като книжовните си съответствия. Удареното е е по-затворено, близо до 2CV, в речта на втория информатор (Мария Цеку).

Изпадането на х води до компенсаторно удължаване на предходната гласна. Удължаването не се отразява на тембъра на гласните.

Гласните запазват непроменен изговор в неударени срички.

Меките корелати на н и л са палатални, а не палатализирани консонанти: ge'raɲe, ne'deʎa. Мекостта на н пред предна гласна не е автоматична: ne'deʎa, ge'raɲe.

Палатализираното т’ е заменено от к’.

Има две латерални фонеми, които могат да се определят с традиционните термини „твърда” и „мека”. Артикулацията на твърдата латерална съгласна пред непредни гласни е изтеглена в посталвеолната зона и палатализирана, но не в същата степен като фонологично мекото л. Този вариант е много близък до латералната съгласна, която се изговаря в книжовния език пред предна гласна, и има характерно „меко” звучене. Палатализацията е по-силна пред предни гласни. Фонологично меката латерална съгласна е с палатално място на артикулация.

Говорът на Кя̀жна спада към мизийския говорен тип.

Шестте основни гласни и, е, ъ, а, о и у имат същия изговор като книжовните си съответствия.

Гласната y (ӥ) заменя гласната и в ударени срички пред лабиални съгласни. В същата позиция се използва и гласна у с палатализирана предходна съгласна.

Гласната æ (ề) заменя ударената гласна а след ч в ударени срички: venˈtʃ͡æɤd. Промяната не се наблюдава след другите посталвеолни съгласни.

Неударената гласна а се редуцира в ъ, докато неудареното ъ запазва тембъра си. Неудареното о се редуцира в у. Неудареното е се редуцира в и в края на думата, освен в плуралното окончание за съществителни от мъжки род: 'imɤwmi, но 'gɤlɤbe. В други случаи редукцията е непоследователна: dƷ͡ile'za. Неударено и може да се замени от е: puder.

Беззвучната веларна фрикативна х редовно се заменя с w в глаголни окончания, също в местоимението 'tʲaw, но може да бъде запазена в други позиции: 'zaxɤr.

Пред ударено е съгласните редовно се палатализират.

Всички съгласни с изключение на посталвеолните имат палатализирани корелати. Палатализирани съгласни редовно се използват в краесловие.

Има две латерални фонеми, които могат да се определят с традиционните термини „твърда” и „мека”. Артикулацията на твърдата латерална съгласна пред непредни гласни е изтеглена в посталвеолната зона и палатализирана, но не в същата степен като фонологично мекото л. Този вариант е много близък до латералната съгласна, която се изговаря в книжовния език пред предна гласна, и има характерно „меко” звучене. Палатализацията е по-силна пред предни гласни. Фонологично меката латерална съгласна е също посталвеолна, но с по-пълна палатализация, т.е. издигане на средния език към твърдото небце.

Говорът на Ликурѝчу спада към белослатинския говорен тип.

Шестте основни гласни имат същия изговор като книжовните си съответствия.

Изпадането на х пред съгласни в окончания за минало време води до компенсаторно удължаване на предходната гласна. Удължаването не влияе на тембъра на гласните.

Неударените гласни запазват тембъра си. Форми като 'beliti не се дължат на редукция, а отразяват присъщо на говора правило за дистрибуцията на членните мофеми за множествено число.

Беззвучната веларна фрикативна съгласна х е напълно изпаднала.

Меките корелати на н и л са палатални, а не палатализирани консонанти. Мекостта на н пред предна гласна не е автоматична: 'fane, ko'ɲe.

Възможни са съчетания от съгласна плюс палатален апроксимант й: 'pɤtje.

Сричкотворното р е съвсем нестабилно и много често се срещат форми с гласна ъ пред или след р. Сричкотворно л изобщо не е записано.

Говорът на Милошѐщ спада към мизийския говорен тип.

Гласните и, а, ъ и у имат същия изговор като книжовните си съответствия. Удареното е най-често се намира между 2CV и 3CV, но понякога се изговаря по-затворено, близо до 2CV. Удареното о по-често от удареното е се изговаря по-затворено, близо до 7CV, а в начална позиция се предхожда от w.

Неударената гласна а се редуцира в ә в предударена сричка и в ә или ъ в следударени срички. Неударената гласна ъ запазва тембъра си. Неударената гласна о се редуцира в у. Неударената гласна е рядко се редуцира в и.

Беззвучната веларна фрикативна х в редки случаи е запазена, по-често е заменена от w или h.

Всички съгласни с изключение на посталвеолните имат палатализирани корелати. Палатализирани съгласни се използват в краесловие. Пред ударено е съгласните се палатализират често, но не напълно последователно.

Латералната съгласна л има вариант с палатално място на артикулация пред палатализирани велари, например: 'abɤʎki. Съгласната к в крайна позиция след ударена предна гласна се изговаря палатализирано.

Изпадането на гласни често води до компенсаторно удължаване на предходната съгласна, ако тя е континуантна (най-често явлението се среща при сонорни, но е възможно и при фрикативни съгласни).

Говорът на Мъгурѐле спада към никополския говорен тип.

Гласните и, е, ъ, а, о и у имат същия изговор като книжовните си съответствия. Гласната ъ има по-затворен вариант ɯ: tʃ͡i'tɯ.

Неударената гласна а се редуцира в ъ, по-рядко в ә, докато неударената гласна ъ запазва тембъра си непроменен. Неударените о и е се редуцират съответно в у и и.

Има случаи със запазена съгласна х, наред случаи на изпадане или замяна със съгласна f.

Всички съгласни с изключение на посталвеолните имат палатализирани корелати. Пред ударено е съгласните редовно се палатализират.

Има две латерални фонеми, които могат да се определят с традиционните термини „твърда” и „мека”. Артикулацията на твърдата латерална съгласна пред непредни гласни е изтеглена в посталвеолната зона и палатализирана, но не в същата степен като фонологично мекото л. Този вариант е много близък до латералната съгласна, която се изговаря в книжовния език пред предна гласна, и има характерно „меко” звучене. Палатализацията е по-силна пред предни гласни. Фонологично меката латерална съгласна е също посталвеолна, но с по-пълна палатализация, т.е. издигане на средния език към твърдото небце.

Пред палатализирани велари се явява палатална латерална съгласна ʎ: gre'buʎki.

Говорът на Мънъстѝря спада към мизийския говорен тип.

Тъй като записите от Мънъстѝря не са запазени до наши дни, звуковата система на говора е представена тук само въз основа на транскрипцията на М. Младенов и на фонетичното описание на отвъддунавския мизийски говор в неговата книга (Младенов, М. С. 1993: 240–256).

Говорът на Плътърѐщ спада към мизийския говорен тип.

Гласните и, е, а и у имат същия изговор като книжовните си съответствия. Удареното о понякога се изговаря по-затворено, близо до 7CV, и в начална позиция понякога се предхожда от w.

Гласната ъ има слабо закръглен вариант, отбелязан със знака ʊ̜, който се среща в ударени срички след билабиални съгласни.

Неударено а се редуцира в ә или ъ в предударени срички и в ъ или ɯ в следударени, като вторият вариант се среща в речта на Петра Кристаке. Неудареното ъ запазва тембъра си непроменен. Неудареното о се редуцира в у. Само в отделни случаи неудареното е се редуцира в и.

В глаголни окончания за минало време беззвучната веларна фрикативна съгласна х се заменя най-често с h, а понякога с w. В началото на дума х се запазва пред закръглени гласни.

Звучният алвеодентален африкат dz͡ е в свободно вариране със звучната алвеодентална фрикативна z.

Всички съгласни с изключение на посталвеолните имат палатализирани корелати. Палатализирани съгласни редовно се използват в краесловие. Пред ударено е съгласните се палатализират често, но не напълно последователно.

Изпадането на гласни често води до компенсаторно удължаване на предходната съгласна, ако тя е континуантна (най-често явлението се среща при сонорни, но е възможно и при фрикативни съгласни).

Има две латерални фонеми, които могат да се определят с традиционните термини „твърда” и „мека”. Артикулацията на твърдата латерална съгласна пред непредни гласни е изтеглена в посталвеолната зона и палатализирана, но не в същата степен като фонологично мекото л. Този вариант е много близък до латералната съгласна, която се изговаря в книжовния език пред предна гласна, и има характерно „меко” звучене. Палатализацията е по-силна пред предни гласни. Фонологично меката латерална съгласна е също посталвеолна, но с по-пълна палатализация, т.е. издигане на средния език към твърдото небце.

Пред палатализирани велари се изговаря палатална алвеолна съгласна ʎ: 'buʎki.

Говорът на Попѐщ-Леордѐн спада към павликянския говорен тип.

Гласните и, е, ъ, а и у имат същия изговор като книжовните си съответствия, докато гласната о в ударени срички е по-затворена, близка до 7CV.

Удареното е се явява като рефлекс на ят, докато етимологичното е се заменя от гласна и. Освен в началото на сричка, етимологичното и е заменено от т.н. ери, което в този говорен тип е централна до задна затворена незакръглена гласна. В сравнение с другия павликянски говор в корпуса, Чопля, вариантът, който се доближава до ɯ, се среща по-често.

Неударената гласна а се редуцира в ъ, докато гласната ъ запазва тембъра си непроменен в неударени срички. Неудареното о се редуцира в у, докато неудареното е запазва тембъра си.

Беззвучната веларна фрикативна съгласна х е заменена от палатален апроксимант j.

Съгласната в пред непредни гласни е заменена от лабиовеларен апроксимант w.

Всички съгласни с изключение на посталвеолните имат палатализирани корелати, които се срещат и в краесловие.

Палатализираното т’ е заменено от к’ (kʲ).

Има две латерални фонеми, които могат да се определят с традиционните термини „твърда” и „мека”. Артикулацията на твърдата латерална съгласна пред непредни гласни е изтеглена в посталвеолната зона и палатализирана, но не в същата степен като фонологично мекото л. Този вариант е много близък до латералната съгласна, която се изговаря в книжовния език пред предна гласна, и има характерно „меко” звучене. Палатализацията е по-силна пред предни гласни.

Фонологично меката латерална съгласна може да бъде и палатализирана, и палатална: 'lʲuk (неетимологична мекост); 'jabɤʎki.

В края на думата к се палатализира не само след предни гласни, но и в думи като 'jakʲ.

Говорът на Поя̀на Ма̀ре спада към видинско-ломския говорен тип.

Шестте основни гласни имат същия изговор като книжовните си съответствия. След лабиални съгласни удареното о е по-затворено, близо до 7CV. В начална позиция пред ударено о редовно се появява лабиовеларният апроксимант w.

Гласните запазват тембъра си непроменен в неударени срички.

Меките корелати на н и л са палатални, а не палатализирани консонанти: ko'ɲete, 'zeʎe. Мекостта на н пред предна гласна не е автоматична: 'nemu, ko'ɲete.

Изпадането на х е напълно последователно.

Изговорът на сричкотворните съгласни е непоследователен – пред или след плавната съгласна е възможно да се чуе гласна ъ.

Има две латерални фонеми, които могат да се определят с традиционните термини „твърда” и „мека”. Артикулацията на твърдата латерална съгласна пред непредни гласни е изтеглена в посталвеолната зона и палатализирана, но не в същата степен като фонологично мекото л. Този вариант е много близък до латералната съгласна, която се изговаря в книжовния език пред предна гласна, и има характерно „меко” звучене. Палатализацията е по-силна пред предни гласни.

Фонологично меката латерална съгласна е с палатално място на артикулация.

Говорът на Пу̀нтя де Грѐч спада към белослатинския говорен тип.

Шестте основни гласни имат същия изговор като книжовните си съответствия.

Изпадането на х пред съгласни във форми за минало време води до компенсаторно удължаване на предходната гласна, макар че са записани и форми без удължаване: se'deme, rabo'time. Удължаването не се отразява на тембъра на гласните.

Гласните запазват тембъра си непроменен в неударени срички.