Жила̀ва

◀ Извоа̀реле

●

Ликурѝчу ▶

---

Шосето 401А (Марина Михайлова, 17.7.2012)

Селото е разположено на железопътната линия от Гюргево за Букурещ и днес влиза в чертите на гр. Букурещ. Българско население се настанява през 1806–1814 и 1828–1834 г. (Roman, L. 1984: 137). Документ относно конфликт с властите през 1830 г. е публикуван в Романски, С. 1930: 187–188 и Младенов, М., Б. Нягулов, Н. Жечев 1994: 36–37. Според регистър на населението, изготвен от румънските власти през 1838 г., там има 28 семейства „сърби“ (Velichi, C. N. 1965: 113). Българите от Жилава взимат активно участие в революцията от 1848 г. (Velichi, C. N. 1971: 261). Една част от жителите се изселват през 1885–1886 г. в с. Пайку. Г. Вайганд включва селото в атласа си като селище с българско население (Weigand, G. 1909: к. 67; вж. и Weigand, G. 1900: 119). В края на XIX в. се отбелязва, че повечето от неговите 1195 жители са „сърби“-градинари (Lahovari, G. I., C. I. Bratianu, G. Tocilescu 1898-1902 4: 105–106), а пък Ст. Романски, който посещава селото през 1906 г. определя половината население като българско, по произход от Пловдивско (Жечев, Н. 1983: 54; Младенов, М., Б. Нягулов, Н. Жечев 1994: 227). Това наблюдение до известна степен намира подкрепа в данните на говора. Вероятно Жилава е селото с над 2000 български жители южно от Букурещ, което Г. Вайганд посещава през 1899 г. и нарича с името Žiliana (Weigand, G. 1900: 119). За лазаруването в селото вж. Грънчарова, Е. 2008.

Младенов, М. С. 1993: 37

Жила̀ва, Ѝлфов (Jiláva, Ílfov),

44.333° N, 26.083° E

Žiliana, Жиляна

Жила̀ва, Извоа̀реле, Мъгурѐле

Друг глас (?, ?)
Петра Бълъчану (66, ж)
Танку Крецу (76, м)
Тудора Тудор (82, ж)

Олимпия Гуцу (1936-)
Корнелиу Регуш (1940-2002)