През вековете румънците са използвали различни етноними за обозначение на българите. Някои от тях се употребяват само в определени хронологически рамки, но изглежда, че по всяко едно време е имало възможност за избор. Съществуването на избор позволява да се изразят и допълнителни характеристики на обозначените с етнонима хора. Така например, в село Чорогърла край Букурещ има според местните жители и българи, и сърби. Българите са се преселили от Еленско в началото на XX в., а сърбите – пак от северните български земи, но в началото на XIX в. (Младенов, М. С. 1993: 30).
Етнонимът bulgari, ед. bulgar е много стар в румънския език. Той се споменава като топоним на румънска територия още във влахо-български грамоти от първата четвърт на XV в. и се среща в румънската книжнина от XVII–XIX в., във фолклора и понякога в топонимията (Iordan, I. 1963: 262–264; Младенов, М. С. 1993: 29–30; Vătăşescu, C. 2005: 144). Употребява се и до днес не само като обозначение на българите, но и в значение ‘градинари’, по най-масовото занимание на българите в Южна Румъния (Weigand, G. 1900: 120; Mihăilă, G. 1960: 68; Младенов, М. С. 1993: 26; Vătăşescu, C. 2005: 149). Предпочитанието на дадена етническа група към определен поминък често води до приравняването на названието на съответната професия и етнонима и следователно не само до използването на етнонима за обозначаване на тази професия, но и обратното – до употребата на професионалния термин като етноним, вж. например съвременните албански названия arixhinj ‘мечкар; циганин’, çobën ‘овчар; арумънец’ (Kahl, T. 2012).
Към изконния слой на румънската лексика принадлежи рум. şchei, ед. şcheau, наследено от народнолат. *sclavus, форма на slavus ‘славянин; роб’, и заето на Балканите още и в албански shqe, ед. shqa. Рум. şchei понякога се отнася общо до славяните, или до сърбите, но най-често до българите. В албански се пази и значението ‘роб’ и думата може също така да означава както православните българи или сърби, така и православните християни въобще, включително и гърците (Vătăşescu, C. 2005: 146–149). Даже и в най-ранните румънски текстове от XVI и XVII в. названието şchei е вече доста рядко, но продължава и до днес да се среща в топонимията (Brezeanu, S. 2002).
Единствено в старата румънска книжнина се употребява slovean в значение ‘южен славянин’ (Vătăşescu, C. 2005: 146).
Етнонимът sârbi, ед. sârb се използва в румънския език за обозначение на сърбите, но от XVII в. насам също така и на При това той може да се употребява едновременно с етнонима bulgari за обозначаване на население от един и същи тип. Ето един характерен пример от края на XIX век: „В окръга [Влашка] живеят само румънци с изключение на селата Уден, Дръгинещ, Йепурещ-Сърб, където има сърби. На брега на Дунава в селата Малул, Слобозия, Параипан, Гъожан, Била, Шопърлещ и Гургуец има много българи, които обаче днес се смятат за румънци. Голяма част от тях даже са забравили езика си, не пазят и своята носия“ (Lahovari, G. I., C. I. Bratianu, G. Tocilescu 1898-1902, 5: 766). Както се вижда по текстовете в корпуса, в селата Уден, Дръгинещ и Била даже се говори един и същи български говор – белослатински. българите (Младенов, М. С. 1993: 25). Той широко се употребява в Вж. карта на разпространението на макротопоними със съставка sârbi в Младенов, М. С. 1993: 445, а също и Weigand, G. 1900: 120; Donat, I. 1962.топонимията тъкмо на територията, населена от отвъддунавските преселници. Не само техните румънски съседи, и самите отвъддунавски преселници, както многократно свидетелстват текстовете в тоя корпус, също използват като Причини за това са изложени в Младенов, М., Б. Нягулов, Н. Жечев 1994: 380. самообозначение този етноним наред с етнонима българи. Нещо повече, и (Славкова, М. 2005: 281). Вж. също относно Крушето, Горнооряховско (Дончева, Т. И. 2005: 44); Устно съобщение на Василка Алексова по данни от анкети в Летница и Александрово, Ловешко (2009 г.) и в Душево, Севлиевско (2010 г.)румъноезичните рудари в Източна България наричат заобикалящото ги българско население сърби. По данни на Румънския диалектен атлас и етнонимът sârb също се използва в значение ‘градинар’ и то тъкмо в Мунтения, където живеят отвъддунавските преселници, които често са градинари (Vătăşescu, C. 2005: 149).
Понякога се установява в румънския контекст и назоваването на етнически българи с името гърци – greci (Романски, С. 1914: 56; Велики, К. Н., В. Трайков 1980: 10; Младенов, М. С. 1993: 25, 27).
Изброените етноними могат да се разделят на две групи в зависимост от таксономичното равнище, към което принадлежат: родовите названия şcheau и slovean се противопоставят на видовите названия bulgar, sârb и grec.
| родови названия | şcheau / slovean | ||
| видови названия | sârb | bulgar | grec |
И докато употребата на по-общи термини за обозначаване на конкретен референт (птица вместо чучулига) не предизвиква въпроси, разширяването на обсега на еднорангови видови названия за сметка на техните съседи (славей вместо кос) изисква специално внимание. Вж. обзор на съществуващите в литературата хипотези с библиографски отпратки в Младенов, М. С. 1993: 25–26, 29–30; Vătăşescu, C. 2005. Предложените досега обяснения не са докрай удовлетворителни. Предполага се например, че румънското селско население не прави разлика между сърби и българи, може би понеже не отличава сръбски от български език. Смята се, че румънците са забравили за съществуването на българите след падането на Второто българско царство под турска власт. Твърди се, че понеже през османския период сърбите запазват влиянието си във Влашко, а след XVI в. в румънските земи преобладават славянските книги с ресавски правопис, етнонимът sârbi постепенно измества етнонима bulgari. Посочва се, че българите не са били включени сред народностите в румънските земи, на които се предоставят особени данъчни и други привилегии. Или пък предпочитанието към етнонима sârbi за обозначение на българите се тълкува като реакция на значението ‘градинар’ на термина bulgar. Напомня се, че тъй като наследници на прасл. *sьrbъ назовават различни славянски групи (срв. лужишките сърби), то може би това название е било сметнато от румънците като родово название за славяните от типа на şcheau и slovean.
Сред изложените по-горе сведения за етнонимите обаче се намират факти, които противоречат на наличните обяснения. Освен това някои от аргументите могат да бъдат преобърнати: може би българите не са включени в юридическите документи, представящи привилегии на определени групи, защото авторите на тези документи са ги наричали с друго име – sârbi? Други аргументи, като забележимото физическо и културно присъствие на сърбите във Влашко, не могат да бъдат сметнати за достатъчно обяснение на предполагаемата лексикална промяна sârbi ‘сърби’ ˃ ‘сърби; българи’. Пред някои аргументи има препятстия от хронологическо естество.
Смятаме, че възможността за разширително тълкуване на етнонимите sârb и grec в румънски и невъзможността bulgar да се изтълкува така идва от самоназванията на тези народи: Србин, българин, Έλληνας. Етнонимът като означение на даден народ представлява комплекс от специфични диференциални признаци. Този комплекс може да има различна структура. Например, вероизповеданието и езикът могат заемат различни позиции в семантичната структура на различните етноними. Вероизповеданието не е основополагащ признак на етнонима българин, както личи по термини като българо-мохамеданин и българи католици. С други думи, не е задължително някой да е православен християнин, за да се смята за българин. Езикът пък не е основополагащ признак на етнонима Έλληνας ‘грък’, срв. Έλληνες σλαβόφωνοι ‘славянски говорещи гърци’. Тоест, за да се смята някой за грък, не е необходимо непременно да е носител на гръцкия език.
Особеностите на етнонима Срби изпъкват особено ясно на фона на масовите размествания на населението, предизвикани от разпадането на Югославия (1991–2006 г.), съпровождащите тоя процес военни действия и заместването на Щокавският сърбохърватски диалект, който е в основата на сърбохърватския книжовен език и на неговите езици-наследници, е наречен така по въпросителното местоимение што, шта, на което в другите диалекти – чакавски и кайкавски в езиковото землище на хърватския език и шчакавски на територията на Хърватия и Босна – съответстват местоименията ča, kaj и šća. Втората изоглоса, която е положена в основата на класификацията на сърбохърватските диалекти, е според наследниците на прасл. *ě. За нашите цели тук е достатъчно да споменем релевантното подразделение на щокавския диалект на екавски, който традиционно се говори в Сърбия (напр. млеко ˂ *mlěko), и ийекавски, представен в Хърватия, Черна Гора и Босна (напр. mlijeko ˂ *mlěko). Повече подробности за класификацията на сърбохърватския диалектен континуум в исторически план вж. в Popović, I. 1960. относително единния по-рано сърбохърватски книжовен език с хърватски, сръбски, босненски и, в последно време, черногорски език. В резултат на миграционните процеси от края на XX в. значителни групи от хърватско и сръбско население се преселват от Сърбия и Босна в Хърватия и съответно от Босна и Хърватия в Сърбия. При това се оказва, че тъй като сърбите от Хърватия и Босна по езика си са неотличими от своите съседи хървати или босненци, а хърватите от Сърбия и Босна – от своите съседи сърби или босненци, то бежанците на новите си местожителства са изправени пред трудния избор дали да запазят езиковите си особености или да се откажат от тях и да възприемат говорните навици на групата, към която са се присъединили и която се обозначава със същия етноним като тях. И докато в Хърватия екавското произношение еднозначно се идентифицира като сръбско и се избягва, в Сърбия за сръбско се приема както екавското, така и ийекавското произношение (Petrović, T. 2006; Žmegač, J. Čapo 2007: 21, 35 бел. 17).
Не стават меродавни опитите за алтернативна употреба на етнонима Срби въз основа не на вероизповеданието, а на езика, такива например като подходът, предложен в статията на Вук Караджич „Срби сви и свуда“ (К(араџић), В. С. 1849: 1–27). С други думи, основополагащо място в комплекса от диференциални признаци на етнонима Срби заема вероизповеданието (за да се смята някой за сърбин, той трябва да е православен), докато езикът заема периферно положение, при което се допуска голяма степен на вариация. Това прави възможно разпространението на ориентирания към вероизповедението етноним Срби върху православните българи.
Очевидно румънските еквиваленти на етнонимите Србин, българин и Έλληνας отразяват хетероморфните структури на техните комплекси от диференциални признаци. Това дава възможност тези еквиваленти – sârb, bulgar и grec – да обозначават референти, които частично се препокриват.