Афума̀ц

◀ Текстове

●

Атърна̀ц ▶

---

Ул. „Урзичен“ (Марина Михайлова, 13.7.2012)

Селото се споменава във връзка с български преселници през 1806–1814 и 1828–1834 г. (Roman, L. 1984: 138). Документ относно конфликт с властите през 1830 г. е публикуван в Романски, С. 1930: 212–213 и Младенов, М., Б. Нягулов, Н. Жечев 1994: 25–26. През 1834 г. в селото са отбелязани 43, а през 1838 г. – 81 семейства българи (Романски, С. 1930: 425–427; Velichi, C. N. 1965: 113). За селото пишат Вайганд и Милетич (Weigand, G. 1900: 118; Милетич, Л. 1902: 138). Когато Вайганд идва в селото през 1899 г., намира в него около 1500 българи и 150 румънци, които са били единствените жители на селото преди 1828 г., когато там се заселват повечето българи. Той го включва в атласа си като селище с българско население (Weigand, G. 1909: к. 67). Ст. Романски посещава селото през 1906 г. (Жечев, Н. 1983: 59–60). В него е имало преселници от различни краища, дошли по различно време: от Хърсово, Исперихско; от Караарнаут (днес Голям извор), Разградско; от Малък Преславец, Тутраканско; от Русенско, но също така тракийци (Lahovari, G. I., C. I. Bratianu, G. Tocilescu 1898-1902 1: 22; Романски, С. 1930: 425–427; Велики, К. Н., В. Трайков 1980: 332, 369 и др.; Жечев, Н. 1983: 53–57, 59–60; Младенов, М., Б. Нягулов, Н. Жечев 1994: 228–229). През 1942 г. чиновник от българското посолство посещава селото и отбелязва напреднал стадий на интеграция в румънското общество (Младенов, М., Б. Нягулов, Н. Жечев 1994: 339).

Младенов, М. С. 1993: 33

Афума̀ц, Ѝлфов (Afumáţi, Ílfov),

44.525° N, 26.252° E

Афума̀ц, Ва̀ля Дра̀гулуй, Въръ̀щ, Йепурѐщ, Киселѐту, Кя̀жна, Милошѐщ, Мънъстѝря, Плътърѐщ, Хота̀реле, Ча̀ку, Чокънѐщ

Неизвестен (?, ?)
Марин Кодирлашу (76, м)
Никулае Бъника (61, м)

Олимпия Гуцу (1936-)
Корнелиу Регуш (1940-2002)