Отвъддунавските български говори в миналото

Включените в корпуса текстове представят отвъддунавските диалекти такива, каквито те са били в един определен момент от своето развитие – през 60-те и 70-те години на ХХ век.

По време на своите анкети през 1962–1975 г. Максим Младенов не е намерил носители на българския език в някои села, за които е било известно, че там се говори български. Информация за тези посещения, чийто резултат е бил отрицателен, се дава в този раздел по полевите бележници на М. Младенов и по неговата монография.

На картата е представена сводна информация по всички достъпни извори за отвъддунавските селища, в които български се е говорело в миналото или се говори и до днес. Представени са селища, чието българско население се споменава и в източници след 1838 г., а също и такива с население 25 или повече български семейства, за които има само ранна документация от XIX век.

Сред информативните ранни извори от XIX век е Анализиран в Косев, Д., В. Дикулеску, В. Паскалева 1965 и Kosev, D., V. Paskaleva, Vl. Diculescu 1971. данъчният регистър от 1834 г. по 13 окръга, който явно включва само по-заможните семейства. Този регистър отразява разположението на българското население след един период на нестабилност, когато много български семейства се придвижват от един населен пункт в друг, а някои даже се връщат в родните си места. Най-точният и пълен източник на информация за българското население през първата половина на XIX век е Вж за него Donat, I., G. Retegan 1965, Velichi, C. N. 1965. регистърът на населението, изготвен от румънските власти през 1838 г.. За съжаление неговите части, посветени на окръг Яломица и на околия Думбрава в окръг Долж, не са запазени. Общият брой на българските семейства в румънските земи, обозначени в този регистър като „сърби“, е 11 756 (Velichi, C. N. 1965: 108).

Информацията от голям брой ранни източници е обобщена в Roman, L. 1984.

Отвъддунавско селище с видинско-ломски говор
Отвъддунавско селище с цибришко-огостенски говор
Отвъддунавско селище с белослатински говор
Отвъддунавско селище с искърско-витски говор
Отвъддунавско селище с никополски говор
Отвъддунавско селище с мизийски говор
Отвъддунавско селище с павликянски говор
Отвъддунавско селище с говор от неизвестен тип

Карта № 11. Отвъддунавски селища: минало и настояще

Данни за състоянието на отвъддунавските диалекти в началото на ХХ век има в БАН, Научен архив, ф.130к архива на Стоян Романски. По време на обиколките си на отвъддунавски села през 1906, 1908 и 1918 г. Ст. Романски си е водил бележки, повечето кратки, също и в такива села, където по-късно вече не се говори български (Жечев, Н. 1983). Той е изготвил и Вж. Младенов, М., Б. Нягулов, Н. Жечев 1994: 244–253. статистика на отвъддунавското българско население. Информацията относно селата, посетени от Ст. Романски, по данни от неговия архив и от Романски, С. 1914; Романски, С. 1918; Романски, С. 1930; Романски, С. 1935 неговите публикации също е събрана в този раздел. Особена ценност представлява събраният в разговори с местните хора материал за преданията откъде в България са дошли прадедите на отвъддунавските българи.

Обобщена представа за селата с компактно българско население в Южна Румъния в началото на ХХ в. дават и Weigand, G. 1900; Weigand, G. 1909 публикациите на Густав Вайганд.

Интерес представлява Вж. Weigand, G. 1909: к. 67.картата на Вайганд за народностите, с които румънците съжителстват.


Карта на Вайганд (клик за пълен размер)
Копието на картата е направено по екземпляра на атласа на Вайганд, който се пази в Библиотеката за редки книги „Томас Фишер“ на Университета Торонто.

Полезни сведения относно отделни селища с българско население в края на XIX век предлага Lahovari, G. I., C. I. Bratianu, G. Tocilescu 1898-1902„Големият географски речник на Румъния“. Въпреки че отвъддунавските българи се споменават в този източник твърде рядко, все пак в него има едно селище (Сегарча дин Дял), за чието българско население отсъстват данни в другите източници на наше разположение. Това е знак, че броят на селищата с отвъддунавско българско население е по-голям от известния в момента и привличането на допълнителни печатни извори и архивни материали ще попълни знанията ни за тях. Подробното проучване на историята на отвъддунавското българско население е задача за бъдещите изследователи.

Материалите в този раздел допълват представата за параметрите на българското присъствие в Южна Румъния в миналото, дават някаква информация за вече изчезнали български отвъддунавски говори и позволяват да се оцени по-пълно въздействието на езиковия контакт с румънския език върху българските диалекти.

Общ показалец на селищата с отвъддунавско българско население

Автор на текста: Олга Младенова.
Автор на картата: Веселин Стойков.
Ако част от текста е подчертана с точки, кликнете с мишката върху нея, за да видите допълнителна информация, като напр. библиографските данни на източника на факт, цитиран в текста, коментари и др.

© Олга Младенова & Дарина Младенова 2001-2018

Отвъддунавското българско население в миналото. Данните на Густав Вайганд от края на XIX и началото на XX в. Данните на Стоян Романски (1906-1918). Данните на Максим Младенов (1962-1975). Диалектология.

Website statistics: Currently 2 visitors are online. Unique visitors: 18106. Total visits: 451738. Daily visits: 249.
Your visits: 37. Your last visit was on 18 Jun 2018 (Mon) at 06:34 GMT from 54.224.235.183. (idx=26)
Powered by Vssoft Engine 12.4 © 2008-2018.