За транскрипцията

Встъпителни думи

Списък на използваните в българската фонетична транскрипция знаци

Предложеният тук списък се основава предимно на капиталния труд от 1968 г. на основоположника на съвременната българска диалектология Стойко Стойков (Стойков, С. 1993: 42–43).

Гласни

Българска фонетична транскрипцияМеждународна фонетична азбукаОписание
ааотворена / широка централна / средна незакръглена
ėварира между e и стеснена полузатворена предна незакръглена
еварира между ɛ и eполузатворена предна незакръглена
êварира между ɛ и a, най-често æполуотворена предна незакръглена
̂използва се за по-отворен изговор на гласна
ӥyзатворена предна закръглена
ыɨзатворена централна незакръглена
ъɤполузатворена задна незакръглена
ɯзатворена задна незакръглена; традиционно наричана „веларно“ или „веларизирано ъ
уuзатворена задна закръглена
ooполузатворена задна закръглена
ôɔполуотворена задна закръглена
ъ̂ʌполуотворена задна незакръглена
åɒотворена задна закръглена
әәнеутрална гласна
централизирана полузатворена предна незакръглена; често наричана „милетичево e
ɐТочка под буквата означава редукция на гласната, т.е. по-затворен изговор на отворените гласни, но също по-отворен изговор на затворените гласни.
варира между ʊ и почти затворена задна незакръглена
̜по-слабо закръглена гласна

Апроксиманти

Българска фонетична транскрипцияМеждународна фонетична азбукаОписание
й или или jпалатален апроксимант
у̯ или ўwлабио-веларен апроксимант
ъ̆ɰвеларен апроксимант

Съгласни

Българска фонетична транскрипцияМеждународна фонетична азбукаОписание
пpбеззвучна билабиална преградна
бbзвучна билабиална преградна
φфбеззвучна билабиална проходна
wβзвучна билабиална проходна
фfбеззвучна лабиодентална проходна
вvзвучна лабиодентална проходна
θθбеззвучна дентална проходна; много рядка
ððзвучна дентална проходна; много рядка
тtБългарските съгласни т, д, с, з, ц, s, л почти безизключително се описват като алвеодентални и коронални. Коронална артикулация се отбелязва с правоъгълниче под буквата: ̩̻.беззвучна алвеодентална преградна
дdБългарските съгласни т, д, с, з, ц, s, л почти безизключително се описват като алвеодентални и коронални. Коронална артикулация се отбелязва с правоъгълниче под буквата: ̩̻.звучна алвеодентална преградна
сsБългарските съгласни т, д, с, з, ц, s, л почти безизключително се описват като алвеодентални и коронални. Коронална артикулация се отбелязва с правоъгълниче под буквата: ̩̻.беззвучна алвеодентална проходна
зzБългарските съгласни т, д, с, з, ц, s, л почти безизключително се описват като алвеодентални и коронални. Коронална артикулация се отбелязва с правоъгълниче под буквата: ̩̻. звучна алвеодентална проходна
цts͡ или ts͜Българските съгласни т, д, с, з, ц, s, л почти безизключително се описват като алвеодентални и коронални. Коронална артикулация се отбелязва с правоъгълниче под буквата: ̩̻. беззвучна алвеодентална африкативна
sdz͡ или dz͜Българските съгласни т, д, с, з, ц, s, л почти безизключително се описват като алвеодентални и коронални. Коронална артикулация се отбелязва с правоъгълниче под буквата: ̩̻. звучна алвеодентална африкативна
шʃбеззвучна преднонебна проходна
жƷзвучна преднонебна проходна
чtʃ͡ или tʃ͜беззвучна преднонебна африкативна
џdƷ͡ или dƷ͜звучна преднонебна африкативна
jjЗвучна палатална проходна; определяна като „фрикативна йота“ в по-стари описания и противопоставяна на нефрикативна или
кkбеззвучна веларна преградна
гgзвучна веларна преградна
хxбеззвучна веларна проходна
γɣзвучна веларна проходна
χħбеззвучна фарингална проходна
hhбеззвучна ларингална проходна
’палатализирана съгласна (например п’ палатализирана беззвучна билабиална преградна); знаците l’ и n’ могат да се заменят с и
ʺсилно палатализирана съгласна; и могат да се заменят с ʎ и ɲ
˺използва се за слаба палатализация на съгласни
лlБългарските съгласни т, д, с, з, ц, s, л почти безизключително се описват като алвеодентални и коронални. Коронална артикулация се отбелязва с правоъгълниче под буквата: ̩̻. алвеодентална латерална съгласна
lслабо палатализирана алвеолна латерална съгласна
łɫвеларизирана алвеодентална латерална съгласна
лʺʎпалатална латерална съгласна
мmбилабиална назална съгласна
нnалвеолна назална съгласна
ŋŋвеларна назална съгласна
нʺɲпалатална назална съгласна
рrалвеолна вибрантна съгласна
̥̩поставен под знак означава сричкотворност: р̥ и л̥ - и
̅̅означава дължина на сегмент

Ударения

Българска фонетична транскрипцияМеждународна фонетична азбукаОписание
̀ˈпървично ударение; поставя се върху ядрото на сричката, напр. коза̀koˈzа
̋ˌвторично ударение, напр. ка̀мъните̋ˈkаmɤniˌte

По-рядко използвани знаци

Българска фонетична транскрипцияМеждународна фонетична азбукаОписание
äварира между æ и a по-отворен вариант на ê (a или отворена предна незакръглена)

Тъй като българските меки корелати на преднонебните съгласни, срещащи се например в рупските говори, се изговарят като палатализирани преднонебни, а не като алвеоло-палатални, за тях не се предлагат отделни знаци.

Тънки нюанси в произношението понякога се предават с надписани букви.

Отношение между българската и международната фонетична транскрипция

Повечето знаци за съгласни могат да бъдат автоматично заменени, но при гласните ще възникнат трудности, ако текстът не е предварително редактиран. Това основно се дължи на начина, по който се отразява редукцията на гласните. Така може да бъде еквивалент на ė, а за редуцирано a може да се използва отделен знак (ә) или . Трудно ще бъде ударението да бъде означавано по предписания от международната фонетична транскрипция начин, без да се определят еднозначно границите на сричките.

Фонетичната транскрипция, използвана в тази част на корпуса, се базира изцяло на знаци от международната фонетична азбука. Транскрипцията е подробна, което означава, че се вземат предвид всички доловими фонетични вариации, без чисто физиологични и случайни процеси като назализацията на гласните между назални съгласни или в краесловие. Други фонетични детайли, които често се смятат за автоматични и поради лишени от функционален товар (като краесловно обеззвучаване и асимилация по звучност, редукция на гласните, палатализация на съгласни пред предни гласни), се означават в транскрипцията. Този подход е избран по две причини. За да се определи дали един фонетичен вариант има фонологична или чисто фонетична значимост, е необходимо да се извърши цялостен фонологичен анализ, което може да се окаже трудно поради това, че материалът често е непълен, като оставяме настрана възможността за теоретични предубеждения. Което е по-важно, устойчиви диалектни различия се откриват на субфонемно равнище и въпреки това те могат не само да бъдат важни в диалектни описания и класификации, но могат да се осъзнават от носители на езика като маркери на локална принадлежност.

Звуковата система на всяко село е представена като списък от инвентара на фонетичните сегменти с пълното им описание с предписваните от Международната фонетична асоциация термини, например палатализирана беззвучна билабиална преградна, най-често писана п’ в българската фонетична транскрипция (смятаме за излишно да добавим „белодробна издишна“), следвано от знака в международната фонетична азбука .

В зависимост от реакцията на читателите, някои от по-малко известните знаци могат в бъдеще да бъдат заменени с по-малко точни, но по-познати алтернативи.

Принципи на фонетичното описание

Като отправни точки за описание на гласните се използват съответните гласни в книжовния език, така както те се изговарят в речта на образовани носители на езика в София. Всъщност по отношение на изговора на гласните кръгът на понятието „образован носител на езика“ обхваща цяла България, тъй като особеностите в изговора на образовани лица от източна България, при които се долавя регионален акцент, са по-скоро в изговора на неударените гласни и палатизацията на съгласни пред предни гласни. (Едно възможно изключение е централизираният изговор на ударената гласна и в речта на образовани носители на езика от североизточна България, например Варна, Шумен). За да бъдат описанията достъпни за по-широка публика, гласните на книжовния български език на свой ред са разположени в добре познатата система на кардиналните гласни, разработена от Даниел Джоунс (Jones, D. 1962: 31–41), която е в основата на таблицата на Международната фонетична асоциация. По-долу е представена опростено системата на кардиналните гласни, като в нея са разположени гласните на книжовния български език. Техните позиции могат да се опишат така (съкращението CV означава „кардинална гласна“):

и (i) – много близо до 1CV;

е (e) – между 2CV и 3CV;

ъ (ɤ) – централизиран вариант на 15CV;

а (ä) – отворена централна незакръглена гласна (използването на а за ä е възприета практика във публикации по фонетика);

у (u) – много близо до 16CV;

o (o) – между 7CV и 6CV.

map 2
⚫ Гласни в книжовния български
⚫ Кардинални гласни
Разположение на гласните в книжовния български език спрямо кардиналните гласни

Когато диалектна гласна е в същата позиция като книжовното ѝ съответствие, това е отразено в началото на описанието. Така е в повечето села с гласните и, ъ, а, у. В много села гласните е и о са по-затворени и са близо до 2CV за е и до 7 CV за о, което се отбелязва в описанието. Освен това те могат да имат глайдизирано начало. При гласната е глайдизираното начало води до синхронен изговор на палатализирана предходна съгласна, докато при гласната о се получава, най-често в начална позиция, отделен сегмент – лабиовеларен апроксимант w, – а не синхронна вторична артикулация.

Гласни, които са далече от всяка една от кардиналните гласни, например ы, са адекватно описани чрез позицията на съответния символ (в случая ɨ) в трапеца на гласните, т.е. употребата на този символ означава, че ы в павликянския говор е затворена централна незакръглена гласна. Ако алофон на на такава гласна е близо до някоя от кардиналните гласни, тя се използва като отправна точка, както е със гласната ɯ, близка до 16 CV, която се явява като вариант на ы и ъ.

По-затвореният изговор на е и о се открива в много села в корпуса и обхваща всички говорни типове, установени от Максим Младенов (Младенов, М. С. 1993: 47) – и източни, и западни. От друга страна, във всеки от говорните типове има и села, в които такъв затворен изговор на двете гласни не се наблюдава. Затвореното о се среща малко по-често от затвореното е. Бъдещи изследвания могат да дадат отговор на въпроса дали става дума за стара черта, донесена от старите населени места, или за иновация, възникнала на север от Дунава.

Редукция на гласните се среща в източните диалекти, с малки изключения в най-източните говорни типове от западната група, например Атърна̀ц от искърско-витския тип, където неударените а и о могат да се редуцират съответно в ә и у.

Двете павликянски села в корпуса, Попѐщ-Леордѐн и Чо̀пля, могат да бъдат сравнени с павликянските села в България, които могат да се разделят на две групи в зависимост от развитието на етимологичното е (а също други черти, които нямат отношение към фонетичното описание на говорите в този корпус). В някои от тях, като Малчика и Трънчовица, етимологичното е е заместено от т.н. тясно е, докато в други, като Белене и Ореш, то е заместено от гласна и (Неделчев, Н. 1988: 125). И в Попѐщ-Леордѐн, и в Чо̀пля се среща вторият тип промяна, което потвърждава сведението на Романски, че населението на Попѐщ-Леордѐн е дошло от Ореш (Жечев, Н. 1983: 55), а също може да бъде аргумент, че населението на Чо̀пля е дошло или от Белене, или от Ореш.

И в двете румънски павликянски села по-задният вариант на гласната ы, чийто IPA еквивалент в този корпус е ɯ, се среща много често. В българските павликянски села, според мои собствени наблюдения, този вариант се явява, когато e ˃и (например в Раковски), но не когато е ˃ (например в Житница и Трънчовица).

Основната разлика в инвентара на съгласните се отнася до палаталната корелация. В източните говорни типове всички съгласни с изключение на посталвеолните имат палатализирани корелати функциониращи като самостоятелни фонеми, включително латералната л и назалната н. За тези палатализирани съгласни по традиция се използва терминът „меки“. В западните говорни типове такава корелация не съществува и само съгласните к, г, л и н имат меки съответствия, но както твърди Стойко Стойков тяхната мекост е много силна (Стойков, С. 1993: 213). Ако оставим настрана меките корелати на к и г, това означава, че западните меки корелати на л и н са първично (основно) място на артикулация (ʎ и ɲ), за разлика от източните меки л и н, които са алвеолни с вторична палатална артикулация – и . Беньо Цонев използва термините „сляна“ палаталност за първия тип и „разделна“ палаталност за втория тип (Цонев, Б. 1919-1937 3: 212).

Меките корелати на к и г – и в източните, и в западните говори – също имат първична, а не вторична артикулация в областта на твърдото небце. По две причини не предлагам в този корпус те да се транскрибират със символите за палатални преградни – c и ɟ. Първо, артикулацията на тези меки корелати остава дорсална и в задната част на твърдото небце. Второ, и по-важно, те имат съвсем същата артикулация като вариантите на к и г пред предни гласни, чиято промяна не е по-изразена, отколкото в други езици, и не се отразява на перцепцията им като веларни съгласни. Освен това употребата на специални символи за палатални преградни би затруднила четенето.

Както може да се очаква, това противопоставяне се размива около границата между двете големи групи диалекти. Така в най-източния западен говорен тип могат да се чуят ограничен брой палатализирани съгласни, например в Атърна̀ц (искърско-витски тип).

Почти във всички села в корпуса произношението на фонологично твърдото л се различава от книжовното. Артикулацията на тази съгласна е оттеглена към задната част на алвеолите и включва известна палатализация, но не в същата степен като фонологично мекото л. Този вариант е много близък до латералната съгласна, изговаряна в книжовния език пред предна гласна, и има подчертан мек характер. Палатализацията на л в селата от корпуса е определено по-силна пред предни гласни.

Силабичните плавни съгласни са друг признак, който ясно очертава западните говорни типове. Реализацията им е разколебана в повечето случаи и от двете страни на съгласната може да се чуе гласна ъ, кратка или пълна, особено в съседство със звучен сегмент. Фактът, че никой слушател не би се колебал дали чува силабична плавна съгласна в източните говорни типове, е доказателство за тяхната фонетична реалност, макар и трудно уловима.

Атърна̀ц
Афума̀ц
Бѝла
Бребѐн-Съ̀рб
Бъилѐщ
Бълѐн-Съ̀рб
Ва̀ля Дра̀гулуй
Влъдѝла
Въръ̀щ
Дръгинѐщ
Жила̀ва
Извоа̀реле
Йепурѐщ
Каломфирѐщ
Караванѐц
Киселѐту
Корлътѐщ
Котя̀на
Крънджѐн
Кя̀жна
Ликурѝчу
Милошѐщ
Мъгурѐле
Мънъстѝря
Плътърѐщ
Попѐщ-Леордѐн
Поя̀на Ма̀ре
Пу̀нтя де Грѐч
Спътърѐй
Стоенѐщ
Търго̀вище
Търна̀ва
Удѐн
Урзику̀ца
Хота̀реле
Ча̀ку
Чокънѐщ
Чо̀пля
Автор: Владимир Жобов
Ако част от текста е подчертана с точки, кликнете с мишката върху нея, за да видите допълнителна информация, като напр. библиографските данни на източника на факт, цитиран в текста, коментари и др.

Таблица на съответствията на особените знаци
(c кодове и имена на знаците според © The Unicode Standard, v. 6.2, 2012)
GlyphCodeUnicode name
æ00e6small ae latin
ð00f0small eth latin
ħ0127small h stroke latin
ł0142small l stroke latin
ŋ014bsmall eng latin
ɐ0250small turned a latin
ɒ0252small turned alpha latin
ɔ0254small open o latin
ə0259small schwa latin
ɛ025bsmall open e latin
ɟ025fsmall dotless j latin
ɣ0263small gamma latin
ɤ0264small rams horn latin
ɨ0268small i stroke latin
ɫ026bsmall l middle tilde latin
ɯ026fsmall turned m latin
ɰ0270small turned m with long leg latin
ɲ0272small n left hook latin
ʃ0283small esh latin
ʊ028asmall upsilon latin
ʌ028csmall turned v latin
ʎ028esmall turned y latin
ʒ0292small ezh latin
ѕ0455small dze cyrillic
џ045fsmall dzhe cyrillic
1e3bsmall l line below latin
e849small hard sign stroke cyrillic [private]
ʲ02b2small j modifier
ʹ02b9prime modifier
ʺ02badouble prime modifier
ˈ02c8vertical line modifier
ˌ02cclow vertical line modifier
˺02faend high tone modifier
̀0300grave accent combining
̂0302circumflex accent combining
̆0306breve combining
̇0307dot above combining
̈0308diaeresis combining
̊030aring above combining
̋030bdouble acute accent combining
̜031cleft half ring below combining
̝031dup tack below combining
̣0323dot below combining
̥0325ring below combining
̩0329vertical line below combining
̯032finverted breve below combining
̲0332low line combining
̻033bsquare below combining
̽033dx above combining
͜035cdouble breve below combining
͡0361double inverted breve combining

© Олга Младенова & Дарина Младенова 2001-2018

Принципи за транскрипция на диалектни текстове. Международен стандарт IPA и приет в българската диалектология начин за транскрибиране на диалектни текстове. Диалектология.

Website statistics: Currently 1 visitor is online. Unique visitors: 18485. Total visits: 472762. Daily visits: 252.
Your visits: 57. Your last visit was on 20 Aug 2018 (Mon) at 07:15 GMT from 54.80.93.19. (idx=23)
Powered by Vssoft Engine 12.4 © 2008-2018.