Макрочленения на българската езикова територия

Западни и източни български говори

Лингвогеографският анализ на явления от различни равнища на българския език приема няколко основни типа макрочленения за българската езикова територия. Най-рано установено, още в средата на XIX век, и общоприето в българската диалектология е Стойков, С. 1993: 83–87 членението запад // изток , като първоначално се е считало, че различните рефлекси на ятовата гласна са единствената езикова особеност, по която това членение се осъществява, но с изследванията на Стойков, С. 1963/Стойков, С. 2008; Младенов, М. С. 1973/Младенов, М. С. 2008 Ст. Стойков и М. Младенов се изяснява, че всъщност става дума за цял изоглосен сноп, част от който е и ятовата изоглоса, обхващащ явления от всички равнища на езика и Генчев, С. 1968; Németh, J. 1956: 11съвпадащ също и с някои етнографски граници и дори с основното деление на турските диалекти на Балканския полуостров на източни и западни.

З бѐл // И б’а̀л
З о̀н // И то̀й
З жѐжък // И горѐшт
З бразда̀ // И бразна̀
З йа̀зовец // И бурсу̀к
З закопа̀йа // И заро̀в’а
З жѝр // И жѐлъд

Карта № 2. Членението запад // изток на българската езикова територия (По Младенов, М. С. 1973 / Младенов, М. С. 2008)

За хронологията на членението запад // изток са изказвани мнения, че то е Младенов, М. С. 1973/Младенов, М. С. 2008архаично или Цыхун, Г. 1999: 26генетично, или напротив, че е Стойков, С. 2008: 220; Младенова, Д. 2001 по-късно в сравнение с членението североизток // запад и юг или Младенова, Д. 2001 членението север // юг .

Източник на горния текст е Mladenova, D. 2010: 182, вж. там подробно и за другите макрочленения на българския език. За обща характеристика на западните и източните български говори вж. Стойков, С. 1993: 144–145, 96–100.

В корпуса са представени четири западнобългарски и три източнобългарски говора. При противопоставяне на западнобългарски и източнобългарски диалектни явления се използват съкращенията З и И.

ЗападниИзточни
Видинско-ломскиНикополски
Цибришко-огостенскиМизийски
БелослатинскиПавликянски
Искърско-витски

Видинско-ломски говор

Видинско-ломски / цибришко-огостенски говор

Цибришко-огостенски говор

Цибришко-огостенски / белослатински говор

Белослатински говор

Искърско-витски говор

Никополски говор

Мизийски говор

Павликянски говор

Карта № 3. Типове отвъддунавски говори и тяхната обвързаност с говорите на българска територия.

Общо за отвъддунавските български говори във Vrabie, E. 1963; Стойков, С. 1993: 197–198; Младенов, М. С. 1993; Балкански, Т. 2010 – вж. рецензия за него Алексова, В. 2012. За значението им за славянската диалектология и за българската историческа лингвистична география вж. Врабие, Э. 1963; Младенова, Д. 2001.

Видинско-ломски говор

Цибришко-огостенски говор

Белослатински говор

Искърско-витски говор

Никополски говор

Мизийски говор

Павликянски говор

Български селища и региони с отвъддунавски връзки: показалец

Автор на текста: Олга Младенова.
Автор на картите: Дарина Младенова.
Ако част от текста е подчертана с точки, кликнете с мишката върху нея, за да видите допълнителна информация, като напр. библиографските данни на източника на факт, цитиран в текста, коментари и др.

© Олга Младенова & Дарина Младенова 2001-2018

Диалектна класификация на българския език. Диалекти в метрополията и преселнически диалекти. Видинско-ломски говор. Цибришко-огостенски говор. Белослатински говор. Искърско-витски говор. Никополски говор. Мизийски говор. Павликянски говор. Диалектология.

Website statistics: Currently 1 visitor is online. Unique visitors: 18485. Total visits: 472759. Daily visits: 252.
Your visits: 54. Your last visit was on 20 Aug 2018 (Mon) at 07:14 GMT from 54.80.93.19. (idx=22)
Powered by Vssoft Engine 12.4 © 2008-2018.