Значение на термина „отвъддунавски“

За историята на заселването на българите в Южна Румъния вж. Романски, С. 1930; Velichi, C. N. 1958; Velichi, C. N. 1963; Velichi, C. N. 1965; Косев, Д., В. Дикулеску, В. Паскалева 1965; Kosev, D., V. Paskaleva, Vl. Diculescu 1971; Велики, К. Н. 1976; Велики, К. Н., В. Трайков 1980; Duminica, I. 2011. За положението в Северна България вж. Mutafcieva, V. P., Al. Vianu 1971. XVIII и XIX в., а и по-ранните векове, са свидетели на едно постоянно преселническо движение от българските земи през Дунава в Румънската равнина. По-големи групи и отделни селски семейства се преселват в южната част на днешна Румъния с надежда за по-добър живот и благополучие на новото място. Потокът от преселници през Дунава замира в по-спокойни времена и се усилва по време на войни (особено руско-турските), въстания, политически и икономически кризи. Тук ще бъдат наричани „отвъддунавски“ и вариантите на северните български говори, които са представени в Южна Румъния в цялото им многообразие, и самите села, в които живеят потомците на български преселници. На територията на днешна Румъния е имало в миналото и отчасти е запазено и до днес и друго българско преселническо население. Това са банатските и седмиградските българи. Както показват техните названия, те живеят в Банат и, съответно, в Седмиградско (по Siebenbürgen, немското название на Трансилвания). Обозначението „отвъддунавски“ не се отнася до тях и до техните диалекти. Отвъддунавските български говори дълго време са се развивали в условията на българо-румънски билингвизъм и в относителна изолация както от съответните изходни говори в метрополията, така и от българския книжовен език. Това продължително независимо развитие на българските отвъддунавски говори ги прави неоценим източник на информация за историческата граматика на българския език и историческата диалектология.

Общо за отвъддунавските българи

Отвъддунавските българи се споменават за първи път в научната литература през 1859 г. (вж. Палаузов, С. Н. 1859: 19–20, а също така Младенов, М., Б. Нягулов, Н. Жечев 1994: 78). Общо за отвъддунавските българи вж. Младенов, М. С. 1993; Младенов, М., Б. Нягулов, Н. Жечев 1994; а също и кратките обзорни работи Нягулов, Б. 1995; Nyagulov, B. 2005; Zăbavă, C. 2008. Информация за отделни групи българско население в Южна Румъния може да се намери в румънски исторически, географски и краеведски работи, срв. например Lahovari, G. I., C. I. Bratianu, G. Tocilescu 1898-1902; Velichi, C. N. 1965; Roman, L. 1984; Grasu, S. 2000; Tufeanu, M. 2006 – вж. за последните две рецензия на Нягулов, Б. 2007. Разнообразни документи и материали за българското отвъддунавско население и историята на неговото преселване са събрани в Младенов, М., Б. Нягулов, Н. Жечев 1994. За съдбата на инициативата на писателя Йордан Йовков да се окаже поддръжка на отвъддунавските българи разказва в спомените си Христо Капитанов (Младенов, М., Б. Нягулов, Н. Жечев 1994: 378–382). Аспекти от съвременния обществен живот на отвъддунавските българи се разглеждат в Нягулов, Б. 1994, Нягулов, Б. 1997, Şerban, S. 2007, Любенова, М. 2008, Нягулов, Б. 2009.

След вниманието към българските преселници в Южна Румъния и към техния език, проявено в началото на ХХ в. от Стоян Романски (1882–1959) Романски, С. 1914; Романски, С. 1918; Романски, С. 1930; Романски, С. 1935 и Weigand, G. 1900; Weigand, G. 1909 Густав Вайганд (1860–1930), следва затишие, обусловено от политическата ситуация в Европа и бурните промени, предизвикани от Втората световна война. Научният интерес към тази проблематика се възражда за кратко през 60-те и 70-те години на ХХ в. и после още веднъж през посткомунистическия период.

Произход на включените в корпуса текстове

Представеният тук корпус съдържа текстове, записани на магнитофонна лента в отвъддунавските български села между 1962 и 1975 г. Сред информаторите, чиито имена са ни известни (общо 147 души), има 71 жени и 76 мъже. Тези от тях, чиято възраст ни е известна, са родени между 1882 и 1961 г.

25
20
15
10
5
0
 
1970
1960
1950
1940
1930
1920
1910
1900
1890
1880
Разпределение на броя на информаторите по десетилетия, в които са родени. Общият им брой е 117, като от тях 54 са жени и 63 са мъже.

Записите са правени в рамките на два проекта, имащи различни цели и различен обхват. В Секцията по славистика на Съвременно название: Institutul de lingvistică “Iorgu Iordan - Al. Rosetti” Института за езикознание към Румънската академия на науките се създава Arhiva fonogramică a graiurilor slave de pe teritoriul României la Institutul de lingvistică din Bucureşti. Вж. за фонотеката Rudeanu, V. 1963. Въз основа на тези записи са направени изследванията на отвъддунавските български говори на О. Гуцу и Г. Болокан. Украински материали от тази фонотека са публикувани в Павлюк, М., I. Робчук 2003. фонотека от магнитофонни записи на славянските диалекти, разпространени на територията на Румъния По същото време в рамките на съглашенията за съвместна дейност между академиите на науките на България и Румъния по инициатива на Стойко Стойков се планира всестранно изследване на отвъддунавските български говори. Макар че заплануваният колективен труд така и не е бил написан, в съответствие с подписания договор за сътрудничество по тази международна задача става възможно да се проучат на терен българските говори на редица отвъддунавски села и е получен достъп до материалите, събрани от румънски слависти за фонотеката на Института за езикознание в Букурещ. Най-активният участник в това начинание от българска страна е Максим Младенов, а от румънска – Георге Болокан. В първите теренни експедиции взема участие и Стойко Стойков. В събирането на материали на различни стадии са участвали още Олимпия Гуцу, Кирил Димчев, Вирджил Нестореску, Миле Томич, Йон Робчук, Думитру Завера, Златка Юфу, Емил Врабие, Корнелиу Регуш, Кристиан Йонеску и Йон Чоча. Въз основа на тези записи е написана монографията на Максим Младенов за българските говори в Румъния (Младенов, М. С. 1993).

Идеята тези записи да се публикуват в някаква форма, за да може да бъде оползотворен от лингвистите съдържащият се в тях огромен материал, принадлежи на Максим Младенов, който през 80-те години на XX в. обмисляше Младенов, М. С. 1993: 5-6 публикуването на транскрибираните от него текстове с обем равен на около 1000 стандартни машинописни страници. Първите крачки към осъществяването на такова издание, вече като електронен корпус, бяха предприети обаче чак през 2001 г., след смъртта на Максим Младенов. За началните стадии от работата по Отвъддунавския електронен корпус вж. Младенова, О. 2006; Младенова, О. 2012.

Автор на текста: Олга Младенова
Ако част от текста е подчертана с точки, кликнете с мишката върху нея, за да видите допълнителна информация, като напр. библиографските данни на източника на факт, цитиран в текста, коментари и др.

© Олга Младенова & Дарина Младенова 2001-2018

Миграционни процеси през XVIII и XIX в. Българско малцинство в Румъния. Теренна дейност през 60-те и 70-те години на XX в. Архивни звукозаписи. Диалектология.

Website statistics: Currently 1 visitor is online. Unique visitors: 18106. Total visits: 451713. Daily visits: 249.
Your visits: 15. Your last visit was on 18 Jun 2018 (Mon) at 06:28 GMT from 54.224.235.183. (idx=20)
Powered by Vssoft Engine 12.4 © 2008-2018.