Билингвизъм

Въздействие на българо-румънското двуезичие върху отвъддунавските говори

С преместването си отвъд Дунава в края на XVIII и началото на XIX в. българските преселници, чийто основен поминък най-често е земеделието и Младенов, М. С. 1993: 366, 367 по-специално градинарството, попадат в румънско езиково обкръжение. Броят на българите в Южна Румъния никак не е малък – Младенов, М. С. 1993: 364-365 по данни от 30-те години на XIX в. той варира между 4 и 14% от общия брой на населението в различните румънски окръзи. Те обаче не образуват компактна група. Младенов, М. С. 1993: 430-431 Жителите на различните села, даже и на близки разстояния едно от друго, рядко общуват помежду си и често не знаят къде другаде в околните села има българи. Младенов, М. С. 1993: 367-368 Особено благоприятни за бърза асимилация са условията в румънските градове, където се заселва около една трета от общия брой на българските преселници. През XX в. темповете на асимилационните процеси се засилват, за което допринасят общата религиозна принадлежност на българи и румънци, сходният им бит и традиционна култура, а също и фактът, че българското население няма официален статут на малцинство, което означава отсъствие на български училища и възможност да се използва българският език извън семейството и тесния роднински и приятелски кръг. Поради задължителната военна служба и по-активното си участие в стопанския и политическия живот на страната мъжете усвояват румънски език по-рано и по-добре от жените. Младенов, М. С. 1993: 366 Учестяват се смесените бракове, които в началото на века са били все още голяма рядкост. Така българският език постепенно губи позиции и вътре в семейството, въпреки че се отбелязват и случаи, когато румънският брачен партньор усвоява български. Колективизацията на селското стопанство и свързаните с нея бурни миграционни и урбанизационни процеси засягат цялото население на Румъния през следвоенния комунистически период, водят до неговото културно и езиково нивелиране и имат като един от страничните си ефекти ускорената асимилация на българското население. В повечето села не се пази Повече за песенния фолклор вж. в Юфу, З. 1991; Юфу, З. 1994.българският фолклор, който навремето е бил една от най-ярките особености на българите, отличаващи ги от техните румънски съседи. Старите Вж. за тях Юфу, З. 1974; Младенов, М. 1994; Васева, В. 1995; Васева, В. 2001; Грънчарова, Е. 2008; Грънчарова, Е. 2008обичаи от жизнения и от календарния цикъл също са познати само откъслечно. Младенов, М. С. 1993: 370-371 Български говорят най-добре старите хора, както личи по наличните записи от беседи с информатори на различна възраст.

Младенов, М. С. 1993: 368-369 Във втората половина на XX в. вече няма едноезични българи в Румъния, всички те са двуезични. Изборът на езика зависи от комуникативната ситуация и от събеседника. Румънският език като официален има престижно положение. Понякога обаче преходът от български към румънски става и по средата на изречението, когато говорещият се затруднява да довърши мисълта си на български. Честотата на превключване от единия език на другия зависи от темата – в разговори на битови теми се вмъкват по-малко румънски думи и изрази, отколкото Младенов, М. С. 1993: 387 когато темата е от области като казармата, образованието и обществения живот, които са познати на българските преселници само със своята румънска терминология. Такива преходи са обичайни за общуването в отвъддунавските български села и не правят впечатление на участниците. Характерно за речта на отвъддунавските преселници е паралелното използване на румънска дума и нейния български еквивалент, което показва, че за тях това са два равноправни израза с едно и също съдържание, вж. пример, записан в с. Ликуричу: Па ту̀раше кукул’а̀шки на ва̀трата, на о̀гън’ъ, та̀м ѐ, навъ̀нци, срв. рум. vatră ‘огън, огнище’.

Интерференцията на езици, които са в контакт, засяга в някаква степен и двата езика, на които говори двуезичното население. Тук ще стане дума обаче само за промените, настъпили в българските отвъддунавски говори под влияние на румънския език.

Една от важните характеристики на българските отвъддунавски говори е Младенов, М. С. 1993: 386-413 обилието от румънски лексикални заемки, които най-често се адаптират към морфологичната система на говорите. Интерес представляват Младенов, М. С. 1993: 372-373 адаптацията на имена на лица от мъжки род, Младенов, М. С. 1993: 373-374 дублирането на членни морфеми и на Младенов, М. С. 1993: 380 морфеми за множествено число, Младенов, М. С. 1993: 404 образуването на префигирани форми от глаголи, заети от румънски. Има и примери за нарушение на морфологичната система на говорите. Така Младенов, М. С. 1993: 373-374 някои заети съществителни пазят рода на изходното румънско съществително, макар че окончанието им е признак за принадлежност към друг род, срв. в говора на с. Мъгуреле инъ̀ греута̀те ‘една тежест’от женски род като изходното рум. greutate, наред с едно̀ греута̀те от среден род според окончанието . Не се интегрират в българската езикова система и Младенов, М. С. 1993: 387-390 така наречените враствания – многобройни изрази, много от тях с прагматични функции, които се употребяват в речта, както са на румънски, без промяна, срв. бинеънцелѐс ‘разбира се’ ˂ рум. bineînţeles, ла фѐл ‘също’ ˂ рум. la fel, ма̀й алѐс ‘особено’ ˂ рум. mai ales, До͡а̀мне ферѐште ‘пази Боже’ ˂ рум. Doamne fereşte.

Най-многобройни сред заемките са Младенов, М. С. 1993: 395-403 съществителните имена, следват Младенов, М. С. 1993: 404-408 глаголите. По-ограничен е броят на заетите Младенов, М. С. 1993: 403-404 прилагателни. Преобладава конкретната лексика – географска терминология, названия на лица, части на тялото, обреди, растения, животни, храни, битови уреди, покъщнина, качества, действия и др. но има и абстрактна, напр. куръцѐне, куръцѐние ‘чистота, почистване’ ˂ рум. curăţenie, лумѝнъ ‘светлина’ ˂ рум. lumină, нево̀е ‘нужда’ ˂ рум. nevoie, путѐре ‘сила, възможност‘ ˂ рум. putere, тѝмп ‘време’ ˂ рум. timp, модерниза̀т ‘съвременен, по-нов, модерен’ ˂ рум. modernizat, диспу̀тът ‘разговарят, дискутират’ ˂ рум. a disputa, егзѝсташе ‘имаше, съществуваше’ ˂ рум. a exista, съ компу̀не ‘е съставен’ ˂ рум. a se compune, претѝндам ‘претендирам’ ˂ рум. a pretinde. Има и значителен брой Младенов, М. С. 1993: 408-411 заети наречия и частици, най-често с абстрактно значение, а също някои и Младенов, М. С. 1993: 411-412 съюзи, например саў ‘или’ ˂ рум. sau, фѝнка, фѝнкъ ‘понеже, тъй като’ ˂ рум. fiindcă, докато Младенов, М. С. 1993: 413 заетите предлози са доста по-малко. Младенов, М. С. 1993: 423-425 При тях по-често се среща калкирането.

Младенов, М. С. 1993: 413-427 Калкиране се наблюдава при всички части на речта, а също и при устойчиви словосъчетания, срв. Младенов, М. С. 1993: 375 о̀ра ‘ду̀ши’ по модела на oameni ‘хора; ду̀ши’, Младенов, М. С. 1993: 414 къ̀штъ ‘каса за пари’ по рум. casă ‘къща; каса’, Младенов, М. С. 1993: 376 ръстъ̀ ‘отглеждам’ по a creşte ‘раста; отглеждам’, Младенов, М. С. 1993: 417 съ мо̀кри ‘полива се’ по рум. a uda ‘мокря; поливам’, Младенов, М. С. 1993: 380 екзистанциално значение на спомагателния глагол – бѐше ‘имаше’, било̀ ‘имало’ по рум. era ‘беше; имаше’, a fost ‘било е; имало е’, Младенов, М. С. 1993: 420 дебѐл ‘дебел; тлъст, мазен’ по рум. gras също, Младенов, М. С. 1993:422 от мло̀гу ‘отдавна’ по рум. de mult букв. ‘от много’, Младенов, М. С. 1993: 416 зна̀ат кнѝгъ ‘учени са, имат образование’ по рум. ştiu carte букв. ‘знаят книга’, Младенов, М. С. 1993: 418 да̀въм до̀лу ‘свалям, смъквам’ по рум. dau jos букв. ‘давам долу’ и мн. др.

Промени в българските говори са настъпили на всички езикови равнища, но Младенов, М. С. 1993: 427-430 най-малко в областта на фонетиката и ударението. Тук можем да отбележим Младенов, М. С. 1993: 428-429 разширената дистрибуция на звучните съгласни, появата на Младенов, М. С. 1993: 429 ударение върху обикновено неударената отрицателна частица. Сред промените от морфологическо естество ще споменем следните: Младенов, М. С. 1993: 374 съществителни от среден род преминават към женски или мъжки род, Младенов, М. С. 1993: 376-377 разширява се кръгът на възвратните глаголи, Младенов, М. С. 1993: 378 образуват се страдателни причастия от непреходни глаголи, запазват се Младенов, М. С. 1993: 379 морфологичните показатели за множествено число на отделни румънски заемки, образува се ново Младенов, М. С. 1993: 386 неопределително местоимение с частица ор-, ср. о̀рко̀й ‘който и да е’, о̀рко̀лко ‘колкото и да е’, срв. рум. oricine, oricât. Появяват се и нови синтактични конструкции: Младенов, М. С. 1993: 376 числителните имена се употребяват по румънски модел при посочване на дати и години, отделни Младенов, М. С. 1993: 376 глаголи сменят валентността си, появяват се нови Младенов, М. С. 1993: 377 безлични изречения с експериенцер в дателен падеж, образува се Младенов, М. С. 1993: 378 бъдеще време с има, Младенов, М. С. 1993: 381-382 прякото допълнение при местоимения, названия на лица, лични имена и, рядко, при персонифицирана употреба на названия на животни се маркира с пъ, па (˂ рум. pe ‘на’) и нъ, срещат се Младенов, М. С. 1993: 382 въпросителни изречения без въпросителна частица, променя се Младенов, М. С. 1993: 382-383 словоредът на клитиките, Младенов, М. С. 1993: 383-384 именната група членувано съществително и показателно местоимение в постпозиция измества именната група показателно местоимение и нечленувано съществително, Младенов, М. С. 1993: 385-386 именната група с определение, следващо определяемото, започва да преобладава над обичайния за българския език тип с обратен словоред.

За повече подробности относно промените в българските отвъддунавски говори, възникнали под влияние на контакта с румънския език, и богат илюстративен материал вж. Младенов, М. С. 1993: 364-434. На различни аспекти на българо-румънското двуезичие във връзка с българските отвъддунавски говори обръщат внимание и Болокан, Г. 1968, Guţu, O. 1971, Димчев, К. 1974, Алексова, В. 1995.

Автор на текста: Олга Младенова.
Ценни критични бележки по ранен вариант на текста направиха Петя Асенова, Василка Алексова и Дарина Младенова.
Ако част от текста е подчертана с точки, кликнете с мишката върху нея, за да видите допълнителна информация, като напр. библиографските данни на източника на факт, цитиран в текста, коментари и др.

© Олга Младенова & Дарина Младенова 2001-2018

Българо-румънско двуезичие. Превключване от български на румънски и обратното. Езикова интерференция. Изчезване на отвъддунавските български говори. Диалектология.

Website statistics: Currently 1 visitor is online. Unique visitors: 17559. Total visits: 430171. Daily visits: 244.
Your visits: 29. Your last visit was on 25 Apr 2018 (Wed) at 14:46 GMT from 54.198.164.83. (idx=27)
Powered by Vssoft Engine 12.4 © 2008-2018.